Урок по приложно четене 4: Вълкът и седемте козлета


chevresИма една определена група приказки, които се въздържам понякога да чета, защото смятам за малко страшни, скучни, малко глупави или твърде поучителни... Но това са категориите на възрастния. Често на децата им харесва точно обратното на това, което очакваме да харесват. Затова класическите приказки са оцелели. По структура, съдържание и край те много си приличат и децата ги обичат, защото лесно разграничават доброто от лошото, разбират кога се случва опасното, и знаят, че накрая добрият побеждава, а лошият ще бъде наказан. Дори краят на нас да ни се струва жесток, тези приказки по-скоро успокояват децата, отколкото да ги натоварват... И разбира се, от тях може да се научат много нови неща. Тоест колкото и да ни се струва една приказка „изтъркана“ от четене, винаги може да я направите интересна толкова пъти, колкото въображение имате.

Понякога е много простичко...

С приказката „Вълкът и седемте козлета“ може да обърнете внимание на детето на мебелите в къщичката на козлетата – така ще научи и мебелите във вашия дом. А като разглеждате картинките и задавате въпроса: къде са скритите козлетата? – да обърнете внимание и на правилната употреба на предлозите. Например: „Това козле се е скрило под масата, а това – зад шкафа, а това – в кутията на часовника...“

Ние използвахме също малки дървени мебелчета за игра и гумена фигурка на козленце. Разгледайте албума...

Разбира се, най-весело е да играете на криеница: като всеки път, когато вълкът намери козленце, трябва да назове точно къде е било скрито.

Ползотворно и забавно четене!