Детето, болницата и образованието

Детайли

Категория: Четенето

27 Ноември 2017

От нара

Повод за този текст е един пост на издателя Манол Пейков от “Жанет 45”. В техния каталог има много хубави детски книги. Повечето от тях той е дарил на една пловдивска болница, за да могат децата-пациенти да имат библиотека, да четат, да не спират да учат... Инициативата е на две учителки Златина и Радослава, които създават сдружение “Образование и здраве”, след като държавата решава да затвори единствените четири болнични училища в страната. Настощият текст е кратък обзор на това, което се прави в Холандия, за да не бъдат децата с хронични или трайни заболявания лишени от образование. 

От момента, в който едно дете се разболее и за продължителен период влезе в болница или остане на домашно лечение, трябва да му се осигури възможност да продължи своето образование. Детето попада в проблематична ситуация – то става пациент и много повече се гледа на него като на болен, а не като на дете. Неговата самостоятелност и правото му да взема рашение за себе си – за своето здраве и тяло – са възпрепятствани, контактите му с външния свят ограничени или напълно преустановени.

Болничните училища целят много повече от това да обучават деца:

1) Осигуряване на учебния процес, за да се избегне евентуалното изоставане на детето, като е важно програмата на обучение да бъде съобразена с нивото на ученика.

2) Стимулиране активното поведение въпреки обкръжението и ситуацията. Благодарение на обучителния процес детето може да остане активно, в действие. По този начин придобива и чувство за самостоятелност, още повече, че в болницата детето е толкова зависимо от лекарите, лекарствата, грижите на сестрите и т.н. В този момент е много важно да съхрани своето самочувствие, да запази доверие в себе си, да цени себе си, продължавайки да прави неща...

3) Значението на социалните контакти. Важно е детето да получава социална подкрепа, защото голяма част от неговия ежедневен живот е заключен в границите на болницата. Образованието, което получава в тази ситуция, може да му осигури и така важния социален контакт.

4) Поддържането на контакт с предходното училище на детето, приемственост. Обучението в болницата не е изолирано и то трябва да се развива във връзка с обучението на детето извън самата болница. Това осигурява после плавен преход на завръщането. Значение има и какъв вид училище посещава детето: ако е посещавало специално училище, то продължава да бъде обучавано по методите, с които е обучавано там, работи се със същите учебни материали.

Винаги се търси баланс между това какво изисква лечението и възможностите на детето да учи. Хоспитализацията е фактор, който изключително много променя живота на детето. Продължаването на обучението на детето според възможностите му в тази среда му помага да преодолее стреса от промяната и да остане свързано с предишния си начин на живот.

В Холандия ролята на болничните училища е поета от т.нар. Университетски медицински центрове (Universitair medische centra UMC) или Консултативни образователни бюра (Оnderwijsadviesbureaus OABs). Тяхната дейност е много по-широка от тази на едно болнично училище – те консултират, координират и участват пряко в учебния процес, осигуряват подкрепа на детето и неговото семейство, те са медиатор между детето и неговото училище навън. Към тези центрове работят съветници по образованието, учители, психолози. Към всяка болница има такъв център, има и национална мрежа, която ги обединява: Ziezon (Ziek Zijn en Onderwijs).

За да започнат обаче тези организации да работят за всеки конкретен случай, отговорността и инициатива е главно на училището, откъдето идва детето. Училището трябва да потърси помощ от тях, за да осигури възможност на детето да продължи образованието си. Подкрепата, която тези организации оказват на училището е безплатна, дейността им се финансира от държавата.

Обучението, което се предлага на хронично болни деца, е под различни форми:

Passende onderwijs – образование според нивото и специалните нужди на детето. Има деца, които посещават т.нар. специални училища, тогава те имат правото да получат същия тип обучение и докато са в болницата.

KlasseContact – детето може да участва виртуално в уроците на своя клас откъщи или от болницата посредством помощна технология (разходите по нея се поемат от специален фонд KPN Mooiste contact)

Адаптирана учебна програма – според която детето получава обучение само по най-необходимите предмети и най-важните дялове от тях, при необходимост бива осбодено от тестове и писмени работи.

На страницата на Ziezon е публикувана информация за много от хроничните или наследствени заболявания: но не само какви са техните симптоми, лечение и прогнози, но и какви са възможностите на детето с дадено заболяване да се обучава. Публикувани са всички закони и документи, които уреждат или имат връзка с осигуряването на обучение на деца с хронично или трайно заболяване.

И накрая на този текст е неизбежно да не стане дума за загубата и неизбежните последици от нея – първоначалния шок, болката, страданието, не приемането й. В т.нар. “подредени” общества хората се опитват да предвидят и организират всичко. Също така да бъдат директни и съпричастни, да не се чувстват неудобно да говорят за болката или своята слабост пред загубата. Съществуват протоколи и процедури за почти всичко. Включително “протокол при загуба на клиент” има и “протокол при загуба на ученик”. И когато едно училище, в което учи дете с дълготрайно или животозастрашаващо заболяване, се изправи пред задачата да осигури на това дете бъдещото му обучение, независимо от това колко е ограничено това бъдеще, училището се подготвя и за евентуалната загуба. И от самото начало до края съучениците на детето имат право да бъдат информирани както за естеството на неговото заболяване, евентуалните последици за околните, промените в състоянието на техния съученик, така и за риска от евентуалната загуба на живот. Подкрепяща роля тук имат и всички лица, които са участвали в обучителния процес на детето.