За личните и безличните книги

knijankaНавремето, когато нахвърлях в главата си какво искам да има или да няма в Книжанка, си бях обещала, че няма да си губя времето да пиша за неща, които не си заслужават или са сбъркани. Мисля, че долу-горе съм си спазила обещанието. Но това че не съм писала не означава, че не съм натрупала негативен опит и впечатления.

И им е дошло време да ги споделя тук. Само да е ясно отсега, че целта на този текст не е да изобличи конкретни заглавия, автори или издателства, нито да рекламира други, а да обърне внимание на някои критерии при избора на книги за деца.

Кой е направил книгата?

На първо място за мен е отношението, с което една книга е направена. Може би затова през последните години отдавам предпочитания изключително към продукцията на т.нар. бутикови издателства. Характерното за тях е, че те издават в малки тиражи, сравнително скъпи книги, но с изключително качество откъм съдържание и оформление. Като се започне от избора на издания, вниманието към всеки детайл, и начина, по който те се представят в публичното пространство – във всичко личи личната страст, професионализъм и индивидуален подход на хората, ангажирали се със съответния книжен продукт.

В повечето случаи в тези книги е указано кой ги е написал или нарисувал, какъв е той, защо го е направил. Хората, създали такива книги, имат конкретни послания към децата, тези хора присъстват. Така моето дете се научи да пита: „Кой е написал тази книга. Коя е тази леличка на снимката?“ Тези въпроси правят връзката на детето с книгата по-жива, по-лична.

Дали ми харесва на мен или на моето дете?

Истината обаче е, че тези книги остават почти невидими, защото те не са с крещящи корици и лъскави заглавия. От друга страна, това, което е интересно за мен, може да се окаже далечно и непонятно за детето. Понякога посягам и купувам хубава в моите очи книга за мое лично удоволствие, но тя никога не става любима на детето ми, други категорично отбягвам, защото намирам за претенциозни и самоцелни – много високоинтелектуални книги, които остават хладни и безразлични към самото дете.

Но всяка от тези книги притежава характер, някаква решителност да изглежда точно такава, различна...

На каква цена?

А на съседния рафт се кипри аномният кич – той е безличен: понякога не знаеш кой го е написал, кой и откъде е копирал и пейстнал картинките, но пък книжката е евтина: „Я виж тука за 2 лв колко много текст има, колко много картинки, колко много страници...“

Да, книгата е специфичен продукт, предназначен за деца, който зависи от джоба и одобрението на родителите.

А много от родителите в България просто нямат бюджет за книги, особено пък бутикови. На пазара обаче се предлагат и читави издания на поносима цена, които са направени също с толкова внимание и респект към децата. Нужни са доза критичност и промяна в нагласите: например към избора на книга да не се подхожда като към избор на тоалетна хартия: колкото повече и по-евтино, толкова по-добре и ако може с бонус сапунерка.

На какво да обърнете внимание?

Първо, винаги преглеждайте дали издателските данни са пълни: има ли книгата автор/преводач, има ли редактор, коректор, къде е отпечатана... Това означава, че по нея са работили няколко човека и всеки е допринесъл с нещо за нейното качество. Ако са подходили отговорно тези хора, то в книгата няма да има грешки, няма да има разместени илюстрации, липсващи глави и т.н.

Всички тези фактори не са гаранция за хубава книга, но за това, че продуктът, който купувате, може да отговаря на определени качества или че е спазен определеният за издаването му ред поне.

Второ, обръщайте внимание при илюстрираните книги: кой е художникът-илюстратор, кой е направил художественото оформление, това обикновено са не един, а двама души. Случва се да липсва името на художника-илюстратор, а да пише просто „художествено оформление“, което в повечето случаи значи, че са ползвани вече съществуващи илюстрации или някакви компютърно обработени картинки, които се мултиплицират в множество други книги...

Лошите примери...

Често родителите не обръщат внимание на качеството на илюстрацията. Гледат наистина да е шарено и да има по много. А илюстрацията е факторът, който тотално обръща цената на една книга - тя става по-скъпа. Но не забравяйте, че в ранна възраст илюстрацията е много по-въздействаща от текста. Докато четете на глас, вие може да влияете на текста, да го променяте, да преправяте гласа си, да редактирате и коригирате, но илюстрацията – нея нито може да промените, нито да скриете.

Ето ви един пример: Сборник с популярни приказки, каквито масово се предлагат на пазара – голям формат, твърди корици, много картинки, цени между 15-20 лв, утвърдено от години издателство. Спокойно може да заложите на такава книга, докато не стигнете до страницата, на която детето ви попита: „Ама, мамо, защо тази баба е без крака!“ В картинката на бабата липсваха краката наистина, просто нейните чорапи. Малко по-нататък в следваща приказка имаше илюстрации с две жени – едната с бели плитки, другата с черни; на следващата страница жените си бяха разменили плитките. И да, не е голяма работа, ще кажете, но за 15-20 лв. може да си купите не толкова лъскава книга, а даже и две-три по-скромни, но по-качествени книги.

Ето ви втори пример: книгите с правописни и печатни грешки. Грешки винаги могат да останат, особено при обемните текстове. Може... Но когато някой е имал пред очите си пет страници с по пет изречения и не може да ги поправи, означава, че просто не му е пукало за тях, не му пука и за вашето дете. Не плащайте за такова отношение!

И в заключение:

Не вярвам, че хубави книги се правят само с много пари и струват много пари. Хубавите книги на първо място се правят със себеуважение – да уважаваш собствения си труд и да го смяташ за достоен да бъде продаван и да стои в ръцете на дете. Така че търсете книги, които са направени така.