Къща от книги

Детайли

Категория: Четенето

27 Август 2014

От нара

Това е кратка история за първите посещения в библиотеката и първите книги на моето дете. Живеем в един неголям холандски град. В центъра на града има голяма библиотека, но понеже не всеки може да стигне до нея – из града са пръснати малки филиали, разположени в кварталните търговски центрове. Те са достъпни за всеки – за баби и дядовци, за деца и майки, за хора с ролатори или в инвалидни колички. На път за супермаркета просто може да се отбиеш в отсрещната библиотека.

За съжаление този книжен рай започва да става все по-малък*. Някои от локациите биват затворени, а други започват да работят на доброволен принцип и с намалено работно време. С всеки изминал ден любимото ни място потъва във все по-голям безпорядък. Това е цената на кризата за книгите вероятно...

Въпреки това в Холандия се чете. Децата от ранна възраст се възпитават в четене.

Когато детето навърши една година, то има право на безплатна библиотечна карта. И разбира се – има право да посещава редовно библиотеката. При записването в библиотеката, ние получихме като подарък едно куфарче. Вътре имаше диск с песнички, първата шумоляща книжка с животни (от плат с черно-бели илюстрации) и брошура с упътване кога и по какъв начин е подходящо да запознаете детето с книгата; какви книги са подходящи за неговата възраст.

А в библиотеката... Там се намира място за малки и големи. Пълно е с книжки и за бебета, и за прохождащи и за бърборещи деца – от плат, със звуци, картонени, тактилни. Всякакви! Може дори да се играе. Има си детски кът със съвсем ниски табуретки, от които падането не боли. Има рафтове с пъзелчета и игри. Общо взето в библиотеката може да си прекарвате много добре дъждовните следобеди (а в Холандия си вали!)

Това, което разбрах за този период, е, че в първите две-три години от живота на детето книгите също както дрехите бързо се израстват и им минава времето.

Някои книжки буквално се "износват" от дъвкане и мачкане :) Това са т.нар. книги-играчки. После идват книжките, с които детето не само играе, но и учи. С една дума и една картинка. След това са книжките, посветени на дадена тема. Яденето, къпането, спането, първото посещение в детската градина...

Много от тези книжки са на серии – с едни и същи герои: може да е момиче, момче или някакво животинче, група геройчета. Детето свиква с тях, разпознава тези книжки и ги търси. Посветени на различни теми от живота на детето, те му помагат:

да се социализира – например книжка за споделянето на играчките с други деца;

да се справи с нова ситуация в семейството – раждането на ново дете;

да преодолее своите страхове – посещението при лекаря например.

И тук е ролята на библиотеката, защото този тип серии са сериозна инвестиция. Просто не може при всеки нов повод да купувате нова книжка... Някои детето получава като подарък, други се използват в детските учебни заведения. Но най-много от тях може да се намерят в библиотеката. От там сме намирали книжки за това колко е важно да си подреждаш играчките, какво е нужно, за да тръгнеш на ваканция, какво е да си болен.

Никога преди не бях помисляла, че библиотеката може да бъде верен помощник и съветник за родителя и място за забавления за детето. И така достъпна. В спомените от моето детство библиотеката се пази като строго охранявана територия, където се шепне и се чува само скърцането на пода под плахите стъпки. Колко е хубаво, че може да бъде различно.

*Този текст беше написан преди доста месеци и дълго остана непубликуван. Затова сега бележката под него е толкова важна :) Съвсем наскоро стана ясно, че всъщност всички филиали на централната библиотека в града са затворени. А самата библиотека, която преди бе разположена на два етажа, сега е едноетажна. Реших обаче да оставя текста така, както си е бил. Да ми спомня за хубавото време... :) За да стигнем до градската библиотека днес ни трябва минимум 1 час и дребни пари за паркинг. Но най-вече не ми допада нейната огромност, не ми е уютно като преди. Библиотекарката каза, че и на тях не им харесва така, но това било то политиката. Затова на текста му смених само заглавието. Къща от книги, като Къща от карти... Заради политиката. Чудех се как може хората да са постигнали нещо и после да го развалят. От друга страна, ако това е едно общество, възпитано да чете и уважава книгата, такова отношение е трайно, то не се влияе от политически решения и кризи. Те са временните. Книгите остават. Те имат нужда от хората, не от техните сгради. И доказателство за това е, че скоро в квартала ще отвори една малка спретната училищна библиотека, която ще работи по няколко часа в седмицата, но ще бъде чудесно всеки ден децата да минават покрай нея. А тя е с големи прозорци и книгите вeче надничат от там и им махат: "Елате, елате, дечица!" :)