Какво е за мен „интерактивно“ четене?
- Детайли
- Категория: Четенето
- 09 Декември 2016
- От нара
Преди време в училището* на дъщеря ми беше организирана среща между родители и един книжар. Целта беше не просто да се представят няколко нови книги, ами да разкаже човекът и да покаже как да ги четем... Каза, че е важно да следваме три стъпки.
-
Разглеждаме книгата първо отвън, после отвътре и питаме детето за какво ли се разказва в нея.
-
После я четем, но в никой случай не е задължително да е дума по дума.
-
А накрая се връщаме отначало и с детето я четем заедно по картинките – тоест детето да има възможност да сподели какво е запомнило.
Може да спирате, да задавате въпроси, може да обяснявате. Може да си преправяте гласа – много важно правило! :) Всичко може... Това, което НЕ ТРЯБВА да правите, е да четете монотонно или да продължавате да четете при липсата на интерес.
Мисля, че доста по-късно разбрах значението на всички тези „хватки“ при четенето на глас и изобщо посредническата роля на четящия – като режисьор, актьор и интерпретатор. И не само от опита си като родител, но и като учител**, на когото се налага понякога да чете на деца, които почти не разбират български. Затова разредих „предписаните“ в учебните програми текстове и започнах да предлагам такива, които харесвам и които са интересни и на моите деца. Ако аз вярвам в качествата на дадена книга, тогава мога да убедя и децата в нея.
Смятам, че всеки учител трябва да има свободата да експериментира с нови текстове, като съобразява избора си с нивото и интереса на своите слушатели.
Започнах да избирам нови книги с хубави илюстрации и малко текст, разбира се. Например, когато учихме за превозните средства, се спрях на „Как Къртичето си направи автомобилче“. Тази книжка предлага чудесна възможност да се работи според нивото на децата – за начинаещите с езика може да учите цветовете, да броите, да назовавате обекти. Същото направихме с уроците на тема „Семейство“. Избрах една унгарска книжка, която като текст беше малко странна, но с невероятни илюстрации, по които децата могат да учат думички от ежедневието и бита на едно братче и едно сестриче. Книгата се казва „Лесно ми е на мен“. Освен това е доста смешна.
Но ако трябва да кажа коя книга считам за най-успешна в серията експерименти това е „Червената ябълка“. Избрах я за уроците на тема „Зима и зимни празници“. Бяхме я чели преди това у дома, но когато я четох заедно с децата от моята група, установих колко много всъщност децата допринасят за ролята на четящия :)
Тоест за мен четенето е интерактивно, когато децата са толова запалени, че дават идеи как да се чете книгата!
И още едно съвършено правило – колкото по-простичка е една книга, толкова повече възможности за интерпретации дава. Затова едни от най-големите детски шедьоври, които се ползват и в обучението, са книги като Гладната гъсеница.
В следваща публикация ще ви разкажа за Нашата Червена ябълка.
* класическо основно училище в Холандия
** в едно от българските училища в Холандия
