Игри без играчки... и други закачки

Детайли

Категория: за любопитни 4+

06 Юли 2012

От книжанка

автор | Петър Чухов
илюстратори |  Емил Първанов – Ementzo и Георги Кръстев
идея и концепция | „Тривас“ ЕООД, 2012, българска

от издателите | „Игри без играчки... и други закачки“ е поредица от три книжки, в които, под формата на кратки, забавни истории с група деца, са описани правилата на 27 детски игри на открито. Изданието е богато илюстрирано, автор на текста е Петър Чухов, а илюстрациите са на младите художници Емил Първанов – Ementzo и Георги Кръстев.

Целта е децата да бъдат въвлечени в активни игри навън като алтернатива на часовете, прекарвани пред компютъра. С помощта на симпатичните малки герои Васко, Елица, Гого Балона, Ива, Лео и техните приятели, първата книжка припомня правилата на такива забавления като всеки – лаком за гол, дама, народна топка, пиян морков, бъззз, гоненица, ораторе – бураторе, игра на държави и развален телефон. В следващите две пък ще прочетем какво се случва с децата покрай игрите им на джитбол, виенска топка, криеница, сляпа баба, замръзванка, кралю – порталю и още много други.

Четивото идва тъкмо навреме за лятната ваканция – първата книжка излезе на 16 юни, втората на 23, а третата на 30 юни. Идеята и концепцията за изданието са на „Тривас“ ЕООД, то се разпространява с вестниците „Труд и „24 часа“ и може да се намери по вестникарските будки, както и по интернет. Повече информация за "Игри без играчки" може да намерите на страницата им във facebook

откъси | Из „Ораторе-бураторе“ (книжка първа)

Радо седна.
– Е, и сега какво трябва да правя?
– Наведи се напред!
Той се наведе.
 – Не трябва да гледаш към нас – каза момичето.
После започна да обикаля в кръг по гърба му с показалеца си и да нарежда напевно:
– Ораторе – бураторе, кажи какъв да бъде...тоз!
При думата „тоз“ Елица посочи Гого Балона, като същевременно му направи знак да мълчи.
– Сега трябва да кажеш някакво животно или предмет  – обясни тя на Радо – и този, който съм посочила, трябва да започне да издава звуци като него.
– Ъъъъ... крава!
Всички избухнаха в смях.
– Той гледаше! – възмути се Гого.
– Не съм гледал!
– Хайде, почвай! – безапелационно заповяда девойката и Балона, с все още пълна уста, покорно замуча.

Из „Хвърчи, хвърчи“ (книжка втора)

Няколко минути по-късно торбата на Ива стоеше подпряна на Гоговата раница, до тях топката продължаваше да си кротува, а площадката кънтеше от гласа на Елица:
– Хвърчи, хвърчи... самолет!
Всички вдигнаха ръцете си. Момичето продължи:
– Хвърчи, хвърчи... тротоар!
Никой не вдигна ръка.
– Хвърчи, хвърчи... кокошка!
Две ръце се вдигнаха, после едната, която държеше нахапан сандвич,  колебливо се смъкна надолу. Другата – на Радо – остана вдигната, а притежателят й с недоумение гледаше останалите.
– Браво, бе, Радо! – изхили се Васко. – Да си виждал кокошка, кацнала на дърво, а?
– Ми, нали имат крила – защити се момчето. – Значи летят, макар и... едва-едва.

Из „Игра на ръбчета“ (книжка трета)

Ива спечели правото да играе първа. Преди да хвърли топката обаче извади химикалка и тефтерче от джоба си и разграфи една от страниците на две части. Над първата написа „Ива“, а над втората – „Васко“.
– Най-добре е да си записваме точките, за да не ги забравим и да не се караме – обясни тя.
През това време Васко реши да потренира. Метна топката към отсрещния бордюр, тя удари ръбчето, отхвръкна нависоко и се върна обратно. Само че, вместо да я хване, момчето инстинктивно подскочи и я удари с глава.
– Виж, колко си добър! – усмихнато каза Ива. – Предлагам за удар с глава да пишем по 20 точки!

рецензия | Истински игри без скъпи играчки