Малкият Никола и приятелчетата

Детайли

Категория: за откриватели 8+

29 Юни 2013

От книжанка

автор | Рьоне Госини
илюстратор | Жан-Жак Семпе
превод | Венелин Пройков
българско издание | Колибри, 2012
оригинално издание | френска

от издателя | Любимите автори Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе (съответно създали текста и илюстрациите) отново ни срещат с Никола и невероятните герои около него. Макар да е от класическите пет тома, тази книжка излиза за пръв път на български! В нея се съдържат побъркващо смешни разкази: „Клотер е с очила!“, „Глътка чист въздух“, „Шах“... Тук приятелите на Никола говорят по радиото, тук се появява за пръв път едно от малкото момичета в поредицата, очарователната Мари-Едвиж, тук съучениците ще трябва да се оставят на едни доктори да ги флуорографират (а това не е шега работа). Време е да се покикотите адски щуро с Никола, който си остава едно от най-забавните деца в световната литература.

откъс | Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се за­радвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче и е готин.
– Видя ли ми очилата? – обърна се Клотер към Анян. – Сега аз ще бъда първенец по всички пред­мети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
– Няма пък! Няма пък! – каза Анян. – Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в учили­ще с очила!
– Ще си идвам, и още как! – каза Клотер. – Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
– Пък аз – рече Рюфюс – ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!
– Всички ще помолим татковците си да ни ку­пят очила – извика Жофроа. – Всички ще бъдем отличници и натегачи!
Тогава стана жестоко, Анян се развика, ревна да плаче, каза, че не е честно, че нямаме право да бъдем отличници, че ще се оплаче, че никой не го обича, че е много нещастен и ще се самоубие, и Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разкажа защо сме го кръстили така.
– Какво става тук? – извика Бульона. – Анян! Защо сте се разплакали сега? Погледнете ме в очите и ми отговорете!
– Те искат да си сложат очила! – каза Анян, като хълцукна няколко пъти.
Бульона погледна Анян, погледна нас, потърка си устата с ръка и каза:
– Я всички да ме погледнете в очите! Няма да се мъча да разнищвам вашите щуротии: искам само да ви кажа, че ако още един път ви чуя, ще се на­казваме! Анян, идете да изпиете чаша вода, без да дишате, останалите да внимават!
И той си замина заедно с Анян, който продъл­жаваше да хълцука.
– Ей – казах аз на Клотер, – ще ни услужваш ли с очилата си, като излизаме да ни изпитват?
– Аха, и за контролните също! – каза Мексан.
– За контролните ще ми трябват – рече Кло­тер, – понеже, ако не получа отличен, татко ще разбере, че съм бил без очилата и ще ми се кара, защото не обича да си раздавам нещата; иначе за изпитванията става.
Клотер е истински приятел и аз го помолих да ми даде за малко очилата да опитам. Хич не ми е ясно как Клотер ще избие отлични оценки – с тия очила всичко се вижда накриво, като си погледнеш краката, все едно че са ти под брадичката. После предадох очилата на Жофроа, той ги даде на Рюфюс, оттам минаха у Жоашен, у Мексан и у Йод, който ни скапа от смях, понеже се направи на кривоглед. След това искаше да ги вземе Алсест, обаче тук нещата се объркаха.
– Без тебе – каза Клотер. – На тебе ръцете ти са целите в масло от филиите и ще ми изцапаш очила­та. За какво ми са очила, ако няма да виждам през тях? Знаеш ли колко трудно се бършат, пък и тат­ко няма да ме пусне да гледам телевизия, ако пак остана последен в класа, понеже някакъв си глу­пак ми e изплескал очилата с мазните си ръчища!
Клотер отново си сложи очилата, обаче Алсест не беше никак доволен.
– Ами аз мога ли да ти фрасна един с тия мазни ръчища? – попита той Клотер.
– Не можеш да ме удряш – каза Клотер. – Аз съм с очила. Тра-ла-ла!
– Хубаво де – каза Алсест, – свали си очилата!
– Я, няма – рече Клотер.
– Ей тия отличници бе – каза Алсест, – всичките са една стока! Пъзльовци!
– Аз ли съм пъзльо? – викна Клотер.
– Пъзльо си, ами, нали носиш очила! – викна Алсест.
– Ей сега ще видим кой е пъзльо! – извика Кло­тер и си свали очилата.
Двамата бяха побеснели, обаче не можаха да се сбият, защото Бульона пристигна тичешком.

рецензия | Малкият Никола и приятелчетата, Госини & Семпе