Малкият Никола и съседите

Детайли

Категория: за откриватели 8+

30 Юни 2013

От книжанка

автор | Рьоне Госини
илюстратор | Жан-Жак Семпе
превод | Венелин Пройков
българско издание | Колибри, 2012
оригинално издание | френска

от издателя | Този път писателят Рьоне Госини и художникът Жан-Жак Семпе ни предлагат смехории със съседите на семейството на Никола. Разбира се, тук е неизменният господин Бледюр, който обича да се закача с таткото на Никола. Появява се господин Куртплак, управител на щанд за обувки, чиято жена свири на пиано, а дъщеричката им Мари-Едвиж, която е страхотна, ще стане голямата любов на Никола и тук присъстваме на тяхното запознанство.

Не пропускайте също и момента, когато Никола ще обръсне плюшеното си мече с електрическата самобръсначка на своя баща – за това ще се приказва години наред. Да не говорим за намереното на улицата портмоне със сума ти пари в него... Отново възрастните се проявяват като деца, а децата както винаги събуждат искрения смях на всеки читател.

откъс | Тогава татко излезе от къщи и попита:
– Какво става?
– Ами нищо! – казах аз. – Просто си се премятах, знаеш как е.
– Само ми показваше – обясни Мари-Едвиж, – бива си го.
– Мари-Едвиж! – извика господин Куртплак. – Какво правиш там навън до живия плет?
– Играехме си със съседското момченце – отвърна Мари-Едвиж.
Тогава господин Куртплак се приближи с ония страхотни вежди и каза на Мари-Едвиж да не остава навън, а да влезе в къщата и да помогне на майка си. Татко също дойде до плета, беше широко усмихнат и каза:
– Да не им се караме на децата, май е любов от пръв поглед.
Господин Куртплак си размърда веждите, обаче не се засмя.
– Значи вие сте новият съсед? – попита той.
– Хе-хе! – развесели се татко. – Не е съвсем така, новият съсед сте вие, хе-хе!
– Да де – отвърна господин Куртплак. – Е, тогава ще ви замоля да не си изхвърляте вече гадостите през живия плет!
Татко спря да се кикоти и се ококори здравата.
– Точно така – продължи господин Куртплак, – градината ми да не е сметище за вашите боклуци!
Това никак не се хареса на татко.
– Вижте сега – рече татко, – доста странно се изразявате, вярно, раздразнен сте от преместването, но все пак…
– Не съм раздразнен – изкрещя господин Куртплак, – ще се изразявам както си искам, но ако не държите да си имате неприятности, ще престанете да се отнасяте към тази собственост като към бунище, така де, то пък бива, бива!
– Я не ми се надувайте с тая ваша таратайка и смотаните си мебели, много моля! – изкрещя татко.
– А, така ли? – попита господин Куртплак. – Ще видим, ще видим! Междувременно имате ресто от мене!
Тогава господин Куртплак се наведе и заизхвърля в нашата градина купища мокри листа, хартии и три бутилки, а после си влезе в неговата къща.
Татко остана зяпнал. После се обърна към господин Бледюр, който беше на тротоара и все така си търкаше колата, и му каза:
– Видя ли бе, Бледюр?
Тогава господин Бледюр си сви устните и рече:
– Да, видях. Вече си имаш нов съсед и към мен – нула внимание. Ясно де!
И се прибра в неговата си къща.
Явно господин Бледюр ревнува.

рецензия | Очаквайте...