Малкият Никола тръгва пак на училище

Детайли

Категория: за откриватели 8+

30 Август 2012

От книжанка

автор | Рьоне Госини
илюстратор | Жан-Жак Семпе
превод | Силвия Вагенщайн
българско издание | Колибри, 2011
оригинално издание | френска, 2008

от издателя | В клас учителката е наистина върхът. Дори когато наказва Клотер, последния по успех в класа. А в междучасието с приятелчетата, щом не ни вижда Бульона (това е възпитателят), можем да се бием и да си играем на какви ли не игри. Ето защо Николa, Алсест, Жофроа, Йод, Клотер, Мексан, Рюфюс, Жоашен и Анян, любимецът на учителката, нямат търпение да дойде време за училище.
Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Николa.

 откъс | Мама каза, че утре сме щели да идем да купим разни неща за новата учебна година.
– Какви неща? – попита татко.
– Ами много неща – отвърна мама. – Освен всичко останало нова чанта, кутия за моливи, а, да, и обувки.
– Пак обувки ли? – викна татко. – Не може да бъде! Яде ли ги това дете?
– Не, но яде супа, за да порасте – рече мама. – А като расте той, и краката му растат. На другия ден отидох с мама на пазар и малко се посдърпахме за обувките, понеже аз исках маратонки, а мама каза, че щяла да ми купи яки кожени обувки и че ако това не ми харесвало, сме щели да се приберем и татко нямало да е доволен.
Продавачът в магазина беше крайно любезен; даде ми да пробвам сума ти обувки, като обясни на мама, че всичките са супер, обаче мама все не можеше да се реши, а после хареса едни кафяви обувки и ме попита дали са ми удобни, и аз казах да, за да не обидя продавача, макар че обувките мъничко ме стискаха.
После мама ми купи страхотна чанта, а ние с чантите лудо се забавляваме след училище, целим с тях краката на приятелчетата, за да ги спъваме, нямам търпение да си видя пак приятелчетата, а после мама ми купи кутия за моливи, която наподобява калъф за револвер, с острилка на мястото на револвера, която наподобява самолет, гума, която наподобява мишка, молив, който наподобява дудук, и сума ти неща, дето наподобяват други неща, и с тях също има да правим маймунджилъци в клас.
Когато вечерта татко видя всичко накупено ми от мама, ми каза, че се надявал да се отнасям много грижливо с вещите си, и аз му казах да. Истина е, много съм грижовен към вещите си, нищо че острилката се счупи още преди вечеря, докато си играех да стрелям по мишката, и татко се разсърди, рече, че съм непоносим, откакто сме се върнали, и че с четири очи гледал пак да тръгна на училище.
Трябва да ви кажа, че учебната година е съвсем скоро, обаче аз, татко и мама се върнахме от ваканция преди доста време.
Много беше хубаво на ваканцията, чудно си изкарахме. Бяхме на море и аз върших големи щуротии; плувах много навътре, а после на плажа спечелих състезание и ми дадоха две списания с картинки и едно байраче. И освен това бях целият загорял от слънцето; много ми отиваше.
То се знае, като се прибрах у дома, ми се щеше да покажа на приятелчетата колко съм почернял, но това му е тъпото, като не си на училище, че приятелчетата ги няма никакви. Алсест – онзи, дето живее най-близо до нас и е най-добрият ми приятел, един дебеланко, дето все яде – не си беше тук. Алсест всяка година ходи с родителите си у чичо си, който има месарница в Оверн. И много късно заминава във ваканция, понеже за да иде у чичо си, трябва да чака чичо му да се върне от своята си ваканция на Лазурния бряг.
Господин Компани, кварталният бакалин, като ме видя, ми рече, че съм ужасно сладък, приличал съм на меденка, и ми даде стафиди и една маслинка, обаче не е същото като приятелчетата.
Ама не е честно най-после, защото ако никой не го види, за какво ти е да имаш тен, и бях в адски гадно настроение, и татко ми каза, че нямало пак да правим цирк като други години и че не ме щял такъв непоносим, докато станело време за училище.

рецензия | Училището на малкия Никола: уроци за деца и родители