Приказки от стари времена

Детайли

Категория: за откриватели 8+

29 Юли 2011

От Super User

От издателя | Критиката вижда в прозата на Иван Бърлич Мажуранич изчистен синтез между житейски идеализъм, естествен изказ и деликатен хумор. Честоя я наричат "хърватския Андерсен" (заради виртуозността й на детски разказвач) и "хърватския Толкин" (заради навлизането й във фантастичния свят на митологиите)...

Самата авторка най-добре обяснява възникването на своите приказки в писмо до сина си Иван Бърлич, писано в  1938 г.:

„Това са приказки както по своята същност, така и по своето изпълнение оригинално мое дело. Те са съчинени около имена и образи, взети от славянската митология, и това е цялата външна връзка, която те имат с народните митологични предания. Нито една сцена, нито един сюжет, нито едно развитие, нито една тенденция в тези приказки не са намерени готови в нашата митология. Съвсем друг е въпросът за вътрешната връзка, която „Приказки от стари времена“ имат с народната поезия. От тази гледна точка моите приказки са наистина не мои, а са разкази, видения, надежди, вярвания и упования на цялата душа на славянските племена..."

 Откъс | "Неприятели нападнали укрепения град на някаква благородна и добра княгиня. Княгинята не могла така бързо да събере своята голяма и вярна войска и да отбрани своя укрепен град, та трябвало да побегне през нощта със сина си, с малкия княз, в прегръдките си.

Бягала тя с него цяла нощ, а като почнало да се разденва, стигнали пред страшната Китеж планина, която била на края на княжеството.

По това време вече никъде по света нямало нито змейове, нито вили, нито вещици, нито каквито и да било злосторници съгледвачи. Бил ги прогонил светият кръст и човешкият разум. Само в Китеж-планина се бил скрил последният Огнен змей, служели му седем вили поборнички. Затова била страшна Китеж-планина. Но под планината се гушела тиха долинка. Тук живеела младата овчарка Милойка в плетена колибка и пазела стадото си.

Та тъкмо в тази долинка пристигнала на разсъмване княгинята с детето и като съгледала пред колибата. Милойка, пристъпила към нея и се примолила: "Скрий мене и князчето в колибката си през деня да не ни намерят неприятелите. Като се мръкне отново, ще бягам нататък с князчето". Милойка ги приела, напоила ги с овче мляко и ги скрила в колибката си." Рецензия >>