Щуротиите на Малкия Никола

Детайли

Категория: за откриватели 8+

08 Декември 2012

От книжанка

автор | Рьоне Госини
илюстратор | Жан-Жак Семпе
превод | Силвия Вагенщайн
българско издание | Колибри, 2011
оригинално издание | френска, 2004

Книгата съдържа 16 нови истории за Малкия Никола и неговите приятели. От предговора към нея, написан от дъщерята на Рьоне Госини – Ан, ще научите повече за пътя на тези неиздавани досега истории, съвместната работа между автора и илюстратора на поредицата, за тяхното приятелство.

В края на книгата са поместени кратки биографии на Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе.

от издателя | Малкият Никола и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... Каквото и да казват, Никола и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха! Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Никола.

откъс | Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
– Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер.
Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
– Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
– Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
– На какво ще играем? – попитах аз.
– Да си поиграем на самолети, а? – предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни.
Разделяме се на два лагера – приятели и неприятели – и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети
и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече че няма опасност да берем ядове...

рецензия | Очаквайте...