Островът

Детайли

Категория: за пораснали 12+

04 Юли 2012

От книжанка

автор | Александър Секулов
илюстратор | Чавдар Гюзелев
оригинално издание | Сиела, 2011, българска

от издателя | След две от магическите книги на последните десет години – Колекционер на любовни изречения и Малката светица и портокалите, писателят Александър Секулов и издателска къща „Сиела” представят „Островът”- роман за любовта като щастливо корабокрушение.

Разказът отвежда на малък варовиков остров в края на Егея, където три деца плуват сред безвремието като щастливи риби. Съдбата ги изправя срещу други конквистадори на лятото. Битката е за каменно парче земя сред морето, но и за сърцето на кралица с присмехулни очи. Всеки е сам срещу всички, а всички – заедно в бурята. Докато не открият, че любовта е остров, на който се молиш да не те открият.

Книгата връща напълно забравен жанр в българската литература – романът за деца, доставящ удоволствие на читатели от всички възрасти. А и книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето, е написал авторът.

Художник на рисунките в изданието е Чавдар Гюзелев.

"Вълнуваща любовна история за деца на прекрасен български език!" (Недялко Славов)

"Вълшебна книга! Когато три момчета проумеят, че не могат да бъдат трима братя и нямат златна ябълка, те стават трима мускетари. Откъсват по едно перо от крилата си и го слагат на мускетарските шапки. Когато ги размахат, всяко сбогуване прилича на щастлива среща." (Георги Хорозов)

откъс | В началото на юни момчетата товареха сърфа с всичко, което можеха да отмъкнат от кухнята и стопанската пристройка на кирия Лана, за да оборудват летния си бивак. Отдалечеността и труднозабележимия с просто око тунел през скалите ги правеше абсолютни господари на острова. Тук прекарваха летата си; ловяха раци и скариди, вадеха миди, гмуркаха се, връзваха самоделни чепарета. С годините бяха вдигнали навес, покрит със стари ветроходни платна, които Зоица, дъщерята на Таки Върлината, беше извадила от зимника на баща си. Три хамака, измайсторени от скъсани рибарски мрежи, висяха успоредно под навеса. Четвърти хамак, вързан с дълги въжета за стволовете на дървета от двата края на заливчето, се люлееше на метри над водата. До него се стигаше с майсторски скок от съседно скално прагче. Миг разсейване водеше до бухване в бистрата зелена вода. Тронът на владетеля беше постоянно оспорван от Николас и Армандо.

рецензия | Щом студено ми стане, да мога да си взема от детския... остров