Госпожица Печкарска – дневник на насилието

Детайли

Категория: книги на български

04 Октомври 2013

От нара

Госпожица Печкарска | Тази книга се чете много бързо. На един дъх. Но не защото е супер интересна, забавна и лесна, а защото в нея няма заплетен сюжет, нито приключения, нито дълги описания. Има  много страх и много малко надежда. Написана е в стегнати редици, с къси като откоси изречения. Чете се като замах. Книга-шамар.

"Госпожица Печкарска" няма начало и край, това е книга за безкрайната болка от безкрайното насилие.

Насилието над деца не е никаква измислица и затова си заслужава да поговорим за тази книга. Прототип на лошата учителка, която бие децата, е учителката от детството на самия автор Тоон Телехен.

Главният герой е ученик, който учи в паралелката на госпожица Печкарска. Книгата е неговият дневник. Всяка нова страница от този дневник е нов пример за това как “тя ти взема акъла” с нейния пръстен с камък, който остава белези по ръцете. Или пък как те сваля от чина с един шамар. Често тя не знае защо бие. Както момчето обяснява – ей, така... все едно й се е прияло шоколад.

Образът на учителката е константна величина – биеща, страшна, омразна... Детето преминава през различни състояния – от страх, срам, гняв, жажда за мъст, примирение.

Кошмарът от дните, влиза и в сънищата му. Госпожица Печкарска не само остава белези по телата на децата, тя обсебва умовете и душите им. Те не мислят и не искат нищо друго освен да се отърват от нея. Какви ли не сценарии се въртят в главите им – от безобидно детски до плашещи и възрастните: как ще я грабне сляп разбойник, който няма да види колко грозна е; да я ужили оса; да изяде бонбон с отрова... да бъде изпепелена от гняв.  

“Ако тя умре, веднага ще я забравя”, пише детето.

Най-зловещото в този дневник на ежедневното насилие е, че децата са оставени сами, в някаква тотална безизходица. Безпомощни и безнадеждни.

Родителите игнорират проблема:

“Днес следобед бях у един мой приятел, Кор, да си поиграем. Той носеше ризка с къси ръкави. Майка му видя синьото петно на ръката му от юмрука на госпожица Печкарска.
Тя доведе баща му. И двамата заразглеждаха това синьо петно.
– Имаш ли и ти такива синини – попитаха ме те.
Всъщност юмручните удари са повече от шамарите.
– Да – отвърнах аз.
Двамата започнаха да си говорят на английски. Малко по-късно ги чух да казват:
– Тя е много зле с нервите.
– Да, тъжна работа.
Наистина, тъжна работа.”

Липса на институционална защита:

“Бих искал кралицата да е за особено сериозни неща: да се намесва при малтретиране на животни, убийства, подпалвачества и други такива. А не само за държавни посещения и Златната каляска. Тогава кралицата ще може да премахне и госпожица Печкарска...”

Забравени от Господ:

“Сънувах, че тя мисли Господ за момче, което не знае нещо, и яко го шамаросва. Господ сяда на един камък и размисля как да й го върне. Видях, че се усмихва, явно вече си беше наумил нещо, но точно тогава се събудих”.

Илюстрациите са като чернобели негативи. Приличат на кадри от филм на ужасите. Те нищо не спестяват. Книгата би придобила по-смекчаващи очертания, ако художникът не бе подходил толкова буквално. Но в случая той е нарисувал всичко, което виждат детските очи. А то е страшно.

И най-страшното е, че книгата не завършва. Има последна страница, но няма край, утре детето вероятно го очаква още един подобен ден като този:

“Днес тя ме шамароса веднъж и веднъж стовари юмрук с пръстен по лявата ми ръка.
Нямах нито една грешка по смятане.
Но това няма вече никакво значение.
Ще я оставим на пристанището, та всички товарни камиони да минават покрай нея и да я пръскат с кал.”

Не оставяйте детето да чете тази книга само. Това не е книга за удоволствие, а книга за сериозни разговори – заедно! Насилието не трябва да бъде премълчавано, затова и книги като тази трябва да се разказват и обсъждат – у дома, в училище, с учителите и учениците. Реплики от рода на: “Ама дайте сега да не си разваляме настроението” са за щраусите.