Госпожица Печкарска

Детайли

Категория: за откриватели 8+

21 Август 2013

От книжанка

автор | Телехен Тоон
илюстратор | Хари Хеелен
художник на българската корицата | Владимир Берберов
превод | Райна Стефанова
българско издание | Леге Артис, 2004
оригинално издание | Juffrouw Kachel, Querido's Uitgeverij, 1991, Amsterdam

от издателя | Госпожица Печкарска бие. За това се разказва в дневника на един малък ученик. И за неговото чувство за мъст. "След смъртта ми всеки може да го прочете. Ако тогава госпожица Печкарска е все още жива, надявам се, че ще си получи заслуженото."

Тоон Телехен (1941 г.) има невероятно богато въображение. В тази книга обаче нещата са много сериозни, при все това произведението може да предизвика искрен смях. Също както става в живота.

От 1991 г. досега книгата е претърпяла четири издания. Удостоена е с наградата "Либрис. Ваутерте Питерсе" – 1992 г. и “Сребърна четка” – 1992 г. за илюстрациите на Хари Хеелен.

Българският читател се среща за пръв път с Тоон Телехен.

Децата ще прочетат “Госпожица Печкарска” и ще разберат, че не само на тях се случват лоши преживявания в училище. Може би ще се осмелят да говорят, да разкажат…

Родителите също ще разлистят романа и може би ще си припомнят, че детската психика е крехка като цвете.

за автора | Тоон Телехен е лекар, поет и детски писател. Роден е през 1941 г. в Холандия. Завършва гимназия, после медицина. Работи три години като лекар в Кения, а сетне семейството му се установява в Амстердам. Има две деца.

Първите две години в училище са тежко изпитание за малкия Тоон: неговата учителка е прототипът в книгата “Госпожица Печкарска”. Момчето си води дневник, посветен изключително на “деянията” на зловредната учителка, която бие жестоко всички деца. Малкият ученик мечтае за разплата. След няколко десетилетия, през 1992 година, картината на насилието върху деца бива увековечена в “Госпожица Печкарска”, а самото произведение получава престижната награда “Либрис. Ваутерте Питерсе”, наречена на едноименното произведение от известния холандски писател Мултатули.

Неколкократно получава “Златен калем” и “Сребърен калем” – най-популярните награди за детска литература в Холания, и “Златен бухал”. През 1997 г. става носител на наградата “Тео Тейсен” за цялостно творчество в областта на детско-юношеската литература.

откъс | Капнеш ли с мастило в тетрадката, получаваш шамар и трябва да останеш след часовете. Аз капнах на думата “мастило” и трябваше да изпиша сто пъти “мастило”. При едно от тези “мастила” капнах отново.

Получих си шамара и трябваше още сто пъти да изпиша “мастило”.

Бях сам в класната стая. Тя седеше зад катедрата и четеше книга. От време на време въздишаше дълбоко.

Пишех много внимателно, защото исках да изляза навън. Исках да играя на футбол.

След тези двеста “мастило” бях  свободен.

Тя никога не казва “добре”, никога “добър ден”, никога “може да излезеш”. Само кимва леко и после си свободен.

Ние също никога нищо не казваме.

рецензия | Госпожица Печкарска – дневник на насилието