Днешните мами: Работни Мецани или мами Забравани?

Работна мецана от Леда МилеваРаботна мецана | Минали са доста години от написването на тази забавна римувана приказка, но тя продължава да бъде издавана, четена, учена наизуст, играна... Децата я обичат, а ние майките може хубаво да си помислим имаме ли нещо общо с тази Мецана по пантофи, измислена от Леда Милева, и да поговорим с децата за разликите и приликите в начина на живот преди и сега.

Е, ясно е, че не става дума за разликите между мечки и майки. В края на краищата и децата знаят, че мечките не готвят боб... но някои днешни мами все още го правят :)

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла...

Спомням си един израз от моето детство, който се използва точно за жени, които надничат по плетовете и все намират какво да заговорят минувачите – за такава жена казват, че „по цял ден продавала паници“. И като чета „Работна Мецана“, все се сещам за този израз... Че едно нищо-правене вършат тия жени – сложат една манджа на печката, изчистят, изтупат, па и паници отиват да продават. Но от друга страна си мисля, че е простимо на всяка майка да се позалиша малко. От повтаряне на едни и същи действия всеки ден по много пъти на човек или пък мечка му иде малко да се пообърка.

Колкото и да е модерна модерната жена днес – с мобилен в чантата, навигация в колата, с прахосмукачка или чистачка в къщи, с кухненски робот или замразен боб в кухнята – някои неща остават неизменни в ежедневието й. Те се свеждат долу-горе до следните последователности – ставане, гушкане на детето (децата), обличане, ядене, чистене, гушкане на детето (децата), миене на зъбите, лягане, пак ставане... А при някои жени и ходене на работа в интервалите!? Но дори и да не работи майката, на ден се случва по 4 пъти да излезе за нещо и накрая пак да забрави да купи от магазина пустата меродия. И понеже така и не вижда никого по цял ден (освен децата), като излезе до магазина, тя се забравя: все й е хубаво да се поздрави с някого, да го попита как е, да я попитат как е... И тъкмо вземе, че стигне до магазина и почва да се чуди: „ама за какво влязох аз сега тука?!“

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Надявам се и след сто години приказката „Работна Мецана“ да бъде интересна и да се говори за нея – дори само заради това колко различно готвела мама Меца на децата си: как събирала съчки, палела огън и слагала бобеца да ври... Какви ли ще бъдат майките на ХХII век :)

Книжката е подходяща за деца над 3 години. В нея има характерните за всяка приказка повторения. Илюстриран е всеки нов момент, което помага на детето да следи сюжета и с очички. Всяка нова среща на мама Мецана с горски обитател дава информация за характерното за всяко животно – например, че Вълчо се вмъква в кошарите, че Катеричката събира лешници и т.н. Има доста думи и изрази –  позабравени или рядко използвани – които трябва да бъдат обяснени. Това не е недостатък на текста, напротив – използвайте езика на приказката, за да обогатите речника на детето си с хубави думи като "чорбица" и "гозба" например.

Това издание на "Работна Мецана" е с оригиналните илюстрациите на Вадим Лазаркевич