Леда Милева
- Детайли
- Категория: писатели
- 18 Май 2012
- От книжанка
Леда Милева е автор на една от най-великите български детски песнички – „Зайченцето бяло“. И като всяко велико чудо, песничката се родила съвсем спонтанно. Както самата тя разказва, текстът е написан случайно и набързо. Списанието, на което била уредник, отивало за печат, но една от страниците останала наполовина празна. „Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел“ - разказва Леда Милева.
Всъщност прославеното Зайче е само малка частица от творческата биография на Леда Милева. Тя е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
За формирането й като личност и творец изключително влияние е оказал баща й – Гео Милев. За него тя споделя: „Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него.“
Родена | 5 февруари 1920 г. София
Образование | Завършва Американския колеж в София през 1938 г. и Институт за детски учителки през 1940 г. Междувременно в периода 1938-1941 следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Професия | Писател, преводач, общественик и дипломат. Леда Милева има богата работна биография. В различни периоди тя е работила като редактор, заемала е различни обществени длъжности. От 1966 до 1970 г. е директор на Българската национална телевизия. В периода 1972-1978 е постоянен представител на България в ЮНЕСКО, с ранг посланик. В продължение на 10 години председателства Съюза на преводачите в България.
Първа книга | „Зайо на разходка“, издадена през 1946 г. Сред написаните от нея книги със стихотворения и поеми за деца са: Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Любопитно | Включена е в Почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга. През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване. Носител на орден Стара планина Първа степен (2006)
Послание | "Всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература."
В Книжанка | Работна Мецана
