Матея

Детайли

Категория: за любопитни 4+

28 Декември 2013

От книжанка

автор и илюстратор | Евгения Войнова
издава | A&T Publishing, 2013, българска

анотация | Това е втората авторска книга на художничката Евгения Войнова. Книгата е посветена на една деликатна, но много важна за децата тема – отношението към децата с увреждания. Матея е глухо момиченце, което се премества в нов град и търси своите нови приятели.

В книгата обаче няма да срещнете никъде думата “глух”, нито се задълбава в начина, по който тези хора общуват по между си. Текстът не звучи назидателно, нито драматично. Според Евгения Войнова ключът към трудните теми е във възможността да избираш: “Искам да оставя избор на всеки родител сам да прецени колко да навлезе в темата и дали да разговаря с детето си по-задълбочено. Както и избора на всяко дете да задава въпроси, ако иска да научи повече.“  

от автора | С огромно удоволствие Ви представям „МАТЕЯ“ – моята нова любов! Току-що излязла от печат, тази книга е едно подсещане за това, колко е важно да възпитаваме и образоваме не само умовете, а и сърцата на децата – нещо, от което зависи отношението им към света и хората в него утре... Аз самата, я определям като книга за добрите хора. Само те могат да я усетят и разберат… Надявам се да сте от тях!

Смятам, че е важно децата да разберат, че всички хора, било то с проблем или не, са с равен шанс и с качества, често пъти по-добри от тези, които самите ние притежаваме. Иска ми се, ако дете с някакво несъвършенство прочете книгата, да повярва, че макар да среща трудности понякога, светът и хората са отворени към него точно толкова, колкото към всеки друг...

откъс | От два дни в къщата на ъгъла имаше нови обитатели. И както обикновено става в малките градчета, новината за новодошлите бързо се разнесе. Най-развълнувани бяха децата, тъй като семейството имаше момиченце. Казваше се Матея. На пръв поглед тя беше дете като всички останали с изключение на една малка подробност, която я отличаваше от връстниците й – Матея не чуваше... Беше родена така и го приемаше за естествено. За сметка на това Матея виждаше думите – нещо, което другите не умееха, а и не разбираха. Тя се взираше внимателно в устните на хората докато говорят и по движението им разбираше безпогрешно всичко, което казват. Съвсем скоро обаче децата в града решиха, че е по-лесно да не я забелязват. Само защото беше различна от тях. Така Матея освен на ново място, се оказа и без приятели...

рецензия | За Матея, която вижда думите