Как Финдъс и Петсън се срещат

Как Финдъс се загуби, когато беше малъкКак Финдъс се загуби, когато беше малък | Свен Норквист

Въпреки че тази книжка излиза около 16 години след първата от поредицата за Финдъс, може да започнете от нея... Така ще научите как всъщност Петсън и Финдъс са се запознали и са станали приятели.

Финдъс много обича Петсън да му раказва отново и отново „цялата история“ за неговото изчезване – от запознанството им до момента, в който един ден Финдъс се загубва. Разказът на Петсън в трето лице ни връща назад във времето, за да разберем колко тъжен е бил той, дакото е живеел само с глуповатите си кокошки... Докато един ден съседката му Фрида е дотолкова обезпокоена от самотата му, че го увещава да си намери жена, за да не забрави да говори. Много по-лесно обаче се оказва да му намери коте... Този ден е не само най-щастливият за Петсън, той просто преобръща целия му живот:

„Той се чувствал така, сякаш в лятна утрин е вдигнал щорите и ярка слънчева светлина е заляла стаята“

Как Финдъс се загуби, когато беше малъкКотето пристига в един кашон от грах „Финдъс“ и така получава името си. Петсън му говори по цял ден, а вечер му чете. Дотолкова го обгрижва, че накрая и котето проговаря. И първите му думи са: „Искам такива панталони“ – избира си зелени раирани панталони от едно списание, с които ви е познат от всички книжки.

Как всъщност Финдъс се е загубил няма да разказвам, макар че това е най-приключенската част от книжката... Искам да обърна внимание на финала от историята, защото там Петсън казва нещо много важно: „Ако искрено искаш, може да се сприятелиш с всеки“.

Така и старецът се е сприятелил с едно малко коте. Това приятелство променя живота му, осмисля дните му. Защото човек има нужда да обича и да се грижи за някого. Затова, когато котето изчезва, Петсън е толкова изплашен, защото е изчезнала радостта от живота му. Няма кой да го събужда сутрин, няма за какво да се събужда...

Историите за Петсън и Финдъс са забавни и щури, но тази е и вълнуваща, и трогателна. Заради нежността и приятелството, които съм сигурна всяко дете усеща не само с думите, но и с изразителните и детайлни илюстрации на Свен Норквист.