Свен Норквист и червената шведска къщурка

Детайли

Категория: илюстратори

11 Май 2012

От книжанка

Свен Норквист е автор на известната вече и у нас поредица за котето Финдъс и неговия стопанин Петсън. Самият той признава, че е голям приятел на котките. По-късно обаче те биват изместени от децата му, но децата (за разлика от котките) и досега не се осмеляват да спят върху раменете му или върху работната маса, където рисува :)

Шведите са привързани към традицията си и книжките на Норквист са част от тази традиция. Ще разберете защо...

Първоначално той искал да учи в Художествена академия, но се случило да следва Архитектура. Това обаче не му попречило да се занимава с илюстрация. След обучението си по архитектура Норквист работи известно време в рекламата. Илюстрирал учебници и поздравителни картички. После започва да твори за деца и там се чувства напълно свободен да изрази вкуса си към „малкия детайл, който не прилича на нищо, но който казва много“.

В началото на 80-те той печели конкурс за детски книги, а малко по-късно се появява и неговата първа рисувана книжка: „Pannkakstartan“ – това е първата част от поредицата за Петсън и Финдъс. През 2003 г. Норквист получава наградата „Астрид Линдгренд“ на издателство Rabén & Sjögren, оригиналния издател на нейните книги.

Петсън е герой не само на поредицата рисувани книжки, но и на филми, базирани на книгите. Той и неговото коте обитават една малка ферма. Те са много привързани един към друг, но в същото време понякога се карат. Норквист иска да предаде на децата чувство за сигурност с тези книги. Те често съдържат някакъв урок, но той присъства ненатрапчиво. Децата ценят богатите цветове и хумористичните му илюстрации, на които винаги може да се види толкова много.

Най-честите сюжети в шведската литература за деца са идентичността, приятелството, любовта, толерантността, респекта към различията. И както Шарлот Линдгрен* подчертава, Свен Норквист е добър пример за новата генерация автори на детски книги в своята страна. А когато книгите на един автор са много оцветени от културата, откъдето идват, преводът е доста по-труден. Защо ли?

Обърнете внимание например на типично шведската среда, в която се развива действието. Къщата на Петсън е боядисана във фалунско червено (Falu rödfärg)**, заобиколена от кокошки, дърводелска работилничка... външна тоалетна. Вижте боядисаната в бяло дограма... :) 

Ето как Шарлот Линдгрен обяснява влиянието на културната идентичност върху илюстрациите в Петсън и Финдъс: „Тази червено-бяла къща е символичната шведска къща – тази, която всички шведи мечтаят да притежават като главно или второ жилище. Тя вдъхва щастие. Тя изглежда по същия начин и в книгите на Астрид Линдгрен“.

Храната е още един пример за трудността на превода при „типичните“ автори. Малко на шега може да вметнем, че на един преводач няма да му е толкова трудно, след като шведската IKEA вече се е вкоренила в навиците на толкова много страни (вкл. България отскоро). Затова знаем как изглеждат и какви са на вкус малките шведските кюфтенца. Но за  „Палачинковата торта с крем“ например – Ха! Какво дълго заглавие на книга се получава на бългаски срещу краткото шведско „Pannkakstarta“!

Роден | 1946 в Hälsingborg, Швеция
Образование | Архитектура
Професия | Работи в рекламата и преподава архитектура преди да се посвети изцяло на литературата за деца.
Първа книга | "Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс",  1984
Любопитно | Голям приятел на котките и носител на наградата „Астрид Линдгренд“

В Книжанка | Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс, Как Финдъс се загуби, когато беше малък, Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа, Петсън и Финдъс спят на къмпинг в двора, Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата

* "De la littérature pour la jeunesse en Suède aujourd'hui", Charlotte Lindgren,  l'Institut des Langues Romanes d'Uppsala (Suéde)
**Цвят, типичен за традиционната дървена къща в Щвеция, добива се от мините във Фалун. Вероятно „фалунското“ червено за шведите е като „делфското“ синьо за холандците :) - б.р.

 Източници | ricochet-jeunes & leesplein