Книгата на всички неща – за щастието

Детайли

Категория: книги на български

05 Септември 2017

От нара

"Книгата на всички неща" на Хюс Кайер е книга за щастието, въпреки че разказва за не-щастливото детство на едно момче. Излиза на български благодарение на издателство Жанет 45 през 2017 г. В нея има несправедливост, болка, насилие. Може да ви натъжи, да ви разгневи. Но това не е потискаща книга. Накрая ще се радвате, че сте я прочели. Затова се казва „Книгата на всички неща“, защото в нея има от всичко: силни образи, емоционални моменти – но най-много от вярата, надеждата и любовта.

Книгата започва с въведителна глава. Възрастен човек отива при писателя и му оставя ръкопис: „Според мен си заслужава. Но първо го прочетете вие, може пък да е твърде непочтително.“ Писателят e озадачен, а възрастният отговаря: „Детството ми не беше щастливо, а от това човек става непочтителен“. 

Действията от книгата се развиват в следвоенна Холандия. Главният герой Томас е деветгодишен; живее с майка си, баща си и сестра си Марго. „Книгата на всички неща“ е неговият дневник. Бащата е строго религиозен и когато не знае как да постъпи – удря. Насилието над сина му и съпругата са по-скоро израз на слабост. Слабост, която обаче кара семейството му да се страхува от него.

А Томас иска един ден да бъде просто щастлив.

Съседката г-жа Жасмин, която всички са нарочили за вещица, е негова приятелка:

„Какъв всъщност искаш да станеш като пораснеш?“ – пита го тя.

А той отговаря: „Щастлив.“

„Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът“ – казва г-жа Жасмин.

Но как едно дете да сложи край на страховете си, без да бъде непочтително? Как да продължи да уважава и обича, въпреки болката. Как да вярва в един Бог, който позволява майка му да страда?

Mотивацията на Томас да бъде щастлив, любовта му към живота са по-силни от страха. Той започва тайно да прегрешава, да прави своите малки бягства към свободата. Такива са срещите с г-жа Жасмин, непозволените за четене книги, които тя му дава, разменените погледи с Елиза, мислите му, разговорите с Исус, фантазиите, начина, по който вижда света около себе си...

Дали за това у момчето се поражда това чувство за непочтителност?

Томас е дете с изящно и поетично сърце. И Люба Халева – илюстратор на книгата и автор на корицата – е уловила прекрасно характера му в две бели ангелски крила. Писането и фантазирането за него се явяват начин да се справи със страха, опитвайки се да остане почтителен. 

Неговата майка е готова да жертва себе си, за да го защити, но тя не е в състояние да възпре бащата, противопоставя му се в определени граници.

Някой обаче трябва да се опълчи срещу бащата и да прекрачи границата. Дали изобщо е възможно злото да бъде възпряно без зло, ще ви отговори краят на книгата. Но развръзката в нея има много общо с почтителността и непочтителността:

„Марго не се уплаши – написа Томас в „Книгата на всички неща“, – пред погледа ми тя постепенно се превърна във вещица“.

На мен лично книгата ми донесе две неща – изясняването на някои детски спомени и много родителски размисли. Например за склонността на възрастните да бъркат уважението с подчинението, да внушават на децата, че ако не се подчиняват, значи са Не-възпитани, Не-почтителни и Виновни. Истината е, че ако държиш някого цял живот в подчинение и не зачиташ личността му, рано или късно той ще ти отвърне със същото или ще започне да те мами. А когато това се случва спрямо авторитети за децата, каквито трябва да бъдат учителите и родителите, властово ориентираните отношения може да се окажат пагубни за връзката между страните.

И всъщност голямата трагедия в книгата не е чисто физическото насилие, а точно опасността от разпадането на връзките между хората – отчуждаването на душата от Бог, на детето от родителя, на жената от мъжа, на семейството от социума. Защото в холандското общество понятието за щастие е много свързано с понятието „живот заедно“ (samenleving, живот в общност), където връзките между хората се градят на общи принципи като зачитането на правото на избор, свободата на личността, приемането на различните (г-жа Жасмин и Елиза с изкуствения крак). Тоест щастието не е някакво изолирано от другите състояние, в което може да си живееш и пребъдваш, не е нещо, което тръгваш да гониш или те застига. То е усилие, то е стремеж, то е взаимодействието с другите, с живота, с теб самия.

"– Я отговаряй нормално, Томас! Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – пита бащата.

„Исках само да стана щастлив и нищо повече“...

– Само нехранимайковците и женчовците искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!

Всички лели и приятелки на госпожа Жасмин го порицаха с поглед, сякаш беше пръцнал. Майката на Томас нави няколко кичура около пръста си.

Томас седна и сведе очи към обувките си. Елиза постави здравата си ръка върху неговата.

– Вие много ли борби сте водили? – поинтересува се госпожата със зъбите. – В съпротивата били ли сте? Смелчага ли сте? Пазите ли жена си и децата си от превратностите на живота? Застъпвате ли се за по-слабите? При вас животните в добри ръце ли са?

Бащата на Томас се обърка и прикова очи в зъбите й.

– Ами... – смотолеви той."

„Книгата на всички неща“ е написана с мяра и любов към човека, в нея дори има място за респект към бащата. Насилието има граници*. Има някаква причина и край. Затова „Книгата на всички неща“ всъщност е щастлива книга – за прошката и приемането, за хората, които вярват, че могат да бъдат щастливи**.

В заключение искам да споделя впечатленията си от илюстрациите на Люба Халева. Изключително задълбочена работа, защото освен че визуализират сюжета, в тях ще намерите пресъздадени някои холандски символи – делфското синьо, декоративни орнаменти, елементи от холандската архитектура, витите стълби на холандските домове, холандския климат, колелото; а изображенията на фотосите в ретро стил, облеклото на героите и пастелните, приглушени цветове отвеждат към следвоенната стилистика. По този начин освен за сюжета илюстрациите допринасят много и за възпроизвеждането на контекста на историята. Рисунките са изпълнени с молив върху стари листове, подбрани така, че да пресъздадат текстурата на дневник. Самата корица е оформена като корица на стара тетрадка или тефтер. Оригиналната техника, вниманието към цялостното оформление, качествената изработка на книгата, личният подход и проявената чувствителност към темата превръщат „Книгата на всички неща“ в книга със специално предназначение – може да я четете като роман, може да я разглеждате като илюстрован албум...

* Вж. по същата тема книгата "Госпожица Печкарска" - дневник на насилието

** Знаете ли, че холандците се определят като много щастливи. От проучване през 2017 г. всеки девети холандец определя себе си като щастлив, а в световен мащаб Холандия е петата страна по щастие (Word Happiness Report). Парадоксалното в това проучване е, че в петицата са страни, чийто климат и ландшафт изобщо не предразполагат към щастие – като в скандинавските Норвегия и Дания например, а слънчеви страни като Италия и Франция са много по-назад в класацията. Може би точно защото в Холандия много вали и няма много слънце, холандците са научени да ценят изключително много хубавите неща и да им се радват. Когато слънцето изгрее, те дори си взимат почивен ден, за да може да му се порадват :)