“Кукувицата”: цветни приказки за сиво ежедневие

Детайли

Категория: книги на български

11 Февруари 2013

От нара

Кукувицата | Животът на "Кукувицата" се ражда на сцената преди десетина години, за да се излее в края на 2012 г. в прекрасно книжно тяло.  Авторът Елин Рахнев е поет и драматург. Затова и страниците ме посрещат с много нежна поезия и живи диалози.

Структурата на книжката е интересна, защото запазва динамиката на оригиналния драматургичен текст. В нея са разказани пет истории, които се разгръщат като различни действия, с различен декор – всяка история носи свой цвят. Героите са едни и същи – баща и син, но всеки следващ ден те  “обличат” различни цветове: зелено, синьо, жълто, червено или оранжево... И светът около тях също става цветен.

Всяка сутрин баща и син бързат за училище. И за всяко закъснение има по една история. Пет дни в седмицата – пет измислени истории за оправдание :) Учителката госпожица Стела винаги приема някак смутено и на доверие този вид “приказни извинения” на закъснялото момченце. А след това в класната стая нахълтва ядосаният директор, който страшно държи на дисциплината. После пък чистачката съвсем проваля часовете, защото току-що е чула по радиото, че невероятната история на момченцето наистина се е случила.

Всичко това се повтаря всяка сутрин. Разказването на приказки се превръща в ритуал, също както всяка сутрин и децата, и учителката, и директорът трябва да си мият зъбите. Защо пък да не измислят по една история?

“Кукувицата” е букет от цветни приказки за сиво ежедневие. И най-хубавото на тези приказки е, че са заразни. Дори самата учителка закъснява, защото една сутрин се размечтала. А вкопченият в сивотата директор се “разболява” от цялата тази поезия и започва да пее (нищо, че му липсват няколко ноти). Изводът на чистачката от цялата училищна бъркотия е, че без липси животът е скучен.

“То на кого не му липсва нещо? На един ноти, на друг ум, на трети търпение, пеперуди... или капитан... Ама иначе животът на нищо няма да прилича. Без липси. Сиво. Скука!”

Най-красивото обяснение за навика да закъсняваш дава бащата на момченцето в последната “История с кукувица”. Когато той бил малък, имал стенен часовник с кукувица, която всяка сутрин го будела навреме. Но един ден часовникът онемял, а таткото за първи път закъснял за училище:

“Моята кукувица беше отлетяла.
Не знам накъде. Така и не разбрах.
Оттогава закъснявам. Никога повече не отидох навреме на училище.
Но вече знам едно: кукувиците са за това – да летят, не да стоят в часовниците.”

“Кукувицата” не е книжка за поощрение на ежедневното успиване и училищните закъснения и не се колебайте да предложите тези истории на детето си. Те са истории за свободата да фантазираме, да мечтаем и да имаме очи за малките красиви неща в големия сив град. Такова е и посланието на стиховете в края на книжката:

“Този град измислен е напук,
даже не е някъде на юг.
Може сам да си го построиш,
ей така, докато спиш.

Всичко е възможно в този град:
цялото небе от мармалад,
и политат снежни балерини,
влюбени във Моцарт и Фелини.”