Кукувицата

Детайли

Категория: за откриватели 8+

08 Февруари 2013

От книжанка

автор | Елин Рахнев
адаптация | Невена Дишлиева-Кръстева
илюстрации и оформление | Андрей Кулев, Ася Кованова
издател | ICU, София, 2012, българска

“Кукувицата” излиза като книжка за четене в края на 2012 година. Но десетина години преди това нейният живот започва като пиеса. Тя е създадена от Елин Рахнев като коледен подарък за децата. Премиерата й се състои в навечерието на Коледа 2002 година на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Днес този драматургичен текст е адаптиран за четене и издаден в малка книжка с чудесно оформление.

Първият спектакъл е реализиран като музикална приказка с анимация, дело на Андрей Кулев, който се завръща към този текст като илюстратор на настоящата книжка.

Авторът на “Кукувицата” Елин Рахнев е поет и драматург, който твори за възрастни. Работил е като журналист и сценарист на телевизионни предавания. Носител е на наградата "Икар" за драматургия за пиесите "Боб" (1999) и "Фенове" (2003), а през 2011 г. печели и "Аскеер" за текста на пиесата "Тест".

“Кукувицата” е весела училищна история за взаимоотношенията между деца и възрастни. Разказва за сутрините на един татко и неговия син, които винаги бързат за училище, но никога не стигат навреме. И всеки път измислят по една истинска приказка за оправдание :)

“Мяукащата маргаритка” – цветенцето, в което Христо се спънал една сутрин и го наранил, а то жално заплакало.

“Пеперудовата страна” – най-хубавата страна, в която рано или късно всеки от нас отива, и където всички са щастливи.

“Индианският вожд и Пътят на север” – за индианците, които се изгубили в града на Христо и го чакали пред блока, за да им покаже пътя.

“Мечтата на госпожица Стела” – да срещне капитан и вероятно да се влюби :)

“История с кукувица” – разказва за стенния часовник с кукувицата от детството на таткото.

откъс | Пак се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава.
– Нищо не се получава – прозя се Христо.
– Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме.
– Ти винаги така казваш.
– Какво друго ми остава. Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем!
– И аз, татко. Другите деца как го правят?
Повървяха в мълчание до мостчето. После Христо пак подхвана:
– Госпожица Стела ще ми се кара.
– Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка.

рецензия | “Кукувицата”: цветни приказки за сиво ежедневие

Отзиви за пиесата преди 10 години тук
Повече за настоящата книжка тук