"Лулу" и осмеляването да четем поезия

"Лулу" от Петя КокудеваЛулу | Петя Кокудева

Лулу е малко момиченце с голямо сърце. Тя е мъдра, добра и мила. Готова е да споделя с вас. Като истинска. Такава е героинята на Петя Кокудева от едноименната й първа книга: “Лулу – детски стихотворения за възрастни“.

За някои Лулу ще се стори позната, за други срещата с нея – пълна изненада. Но опознаете ли я, ще искате да я запомните и носите в себе си както бяла приказка за черни дни.

Лулу няма точен адрес и дом, но има много ключове. За всякакви хора, за всякакви проблеми, за всякакви ситуации.

Не е вълшебница, нито фея, нито някакво друго митично създание. Тя може да бъде нашите мисли, нашият светоглед, нашият въображаем приятел.

Книгата на Петя Кокудева представлява поетично пътешествие в света на едно малко момиченце. Всеки стих започва с “Лулу и...”

Лулу и какво е вкъщи
Лулу и осмеляването да си красива
Лулу и подреждането
Лулу и сърцето

Въпреки свободолюбивия характер на героинята, книгата е построена в строг ред. Но вместо да ти стяга вътре, създава уесещането за изключителна цветна хармония и уют. Думите са подредени в стройни редове, без излишества и разточителства, но пълни с идеи и смисъл. Като къса пътека с много цветя, защото стиховете казват много с малко думи. Редовете са точно преброени, стълби с шест стъпала. Изкачваш се за кратко време с усещането, че си изминал огромно разстояние, че си много високо и си видял толкова различни неща. Накрая те чакат детските прозрения за един възрастен свят.

Стиховете са разположени един срещу друг като съседи на всеки разтвор. Изящно нарисувани от италианската художничка Ромина Беневенти. Лулу е с широко личице, румени бузки и развята кестенява косичка. Топли и дишащи цветове са нейното обкръжение, защото рисунките са с истински четка и бои. Лулу има нежно и тихо излъчване, което подхожда изключително много на съзерцателните стихове на Петя. Ромина е създала галерия от мислите и мечтите на едно дете. А най-интересното е, че стиховете на Петя и образа на момиченцето, са се заобичали и са заживели заедно в тази книга, въпреки че техните автори живеят в различни страни :)

И сега на големия въпрос: Подходящи ли са тези “детски стихотворения за възрастни” и за деца?

Моето първоначално впечатление беше, че стихотворенията са за възрастни, написани с детски почерк :) Те са като послания на едно дете към забързаните възрастни. Детска философия за възрастни. Защото възрастните са тези, които могат да разгадаят обратите в смислите на думите. Има стихове, които са посветени изцяло на думите и тяхната природа, като:

Лулу и летящите думи
Лулу и скритите значения
Лулу и сричането
Лулу и болните метафори
Лулу и романът

Такива стихове предполагат, че дори и възрастният читател трябва да е едва ли не високолитературно образован и да носи очила, за да ги разчете. И то си е така, но за възрастните, чийто поглед вече се е уморил да гледа надалече и надълбоко. И трябва повече да мислят, за да ги разбират нещата. Възрастният възприема линейно... той чете, разчита, търси логики. А детето няма нужда от очила. Неговият поглед не е уморен. То вижда надалече и надълбоко. Някак едновременно, в образи. А стиховете на Петя заедно с илюстрациите на Ромина Беневенти изграждат цялост, в която детето се потапя, отпуска, съзерцава, открива, без непременно да се замисля за значенията.

Лулу и сричането

Лу засрича. пак й се прииска
да забрави гладко да чете.
с думите се ръкостиска като мъничко дете.

в гордостта си гладките умения
пропускат толкова значения.

Стиховете на Петя не са по детски наивни. Но са много по-искрени и откровени от много други   „откровено“ детски произведения, издадени днес. А децата ни са залети от фалш и кич във всяка една област от живота и пазарът на книги не прави изключение. Фалшът и кичът притъпяват сетивата им... Затова не бих казала, че всяко дете ще има търпението и желанието да заспива с поезия. Но тя може да ни научи да бъдем по-непримирими с фалша и цинизма на заобикалящия ни свят и по-малко примирими с лесните значения...

Лулу и как започва нещастието

нещастие какво е
се пита често Лу.
дали е родом твое?
или съдба полу?

             но щом с „неща“ започва    `        
те са неговата почва.

Лулу не е героиня на назидателното нравоучение. Тя е дете на богатото въображение на един млад човек, който вярва в доброто, любовта и свободата да си себе си. В това отношение книгата е като малък наръчник по живеене според Лулу :)

Лулу и кои неща не се учат

Лу прелиства на закуска
мъдри книги, правила
и в живеене се впуска:
не на думи, на дела.

по живеене не учи.
нека просто й се случи.

Не правете грешката да обяснявате на детето какво е искала да каже Петя. Излишно е. Когато аз опитах у дома, се получи доста неловко :) Много от думите може да са напълно непознати за вашето дете, но то няма нужда от посредник. Всичко си е така на мястото в тази кига, че всяка външна намеса някак си може само да развали магията на цялостното възприятие.

Ако детето изпита потребност, ще започне да задава и въпроси.

За мен голямото чудо на тази малка книжка е, че когато я четете и гледате с детето, вие минавате по два различни моста, а сте заедно. И това е изключително усещане. Вие прекосявате книгата по пътя на логиката и мисълта, вниквайки в думите и тяхната мнозначност, а детето минава по моста на въображението, съзерцавайки цветовете и образите, одушевени от вашия глас.

И така, да отговоря на въпроса дали "Лулу" е подходяща за деца: смятам, че книгата е подходяща и за деца, и за възрастни, които имат желанието да изпитат заедно вълненията от едно необичайно поетично пътешествие. Просто трябва да се осмелите да го предприемете.

Не бързайте, опитайте се да четете бавно, както Лулу мечтае бавно.

Лулу и защо трябва да се мечтае бавно

Лу мечтае бавно,
за да й остане
нещичко забавно
стара като стане.

ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.

PS: Специално препоръчвам тази книга за учители, които не се страхуват да експериментират и да прекрачат отвъд задължителната програма. Тази книга може да разгледате в часовете по литература или философия. Тя може да ви даде много поводи за разговор и дискусии. Сигурна съм, че ще бъде находка и за опитните читатели сред по-големите децата.

Интервю с Петя Кокудева