Рецепта за палачинкова торта, гарнирана с приключения

Палачинковата тортаПалачинковата торта за рождения ден на Финдъс | Какво е общото между коридата и яйцата? Защо човек, който иска да приготви торта,  търси въдица? И дали наистина тестото за палачинки се прави от яйца, кал... и стари панталони? Ще разберете от книжката, създадена от шведския илюстратор Свен Норквист и излязла на бял свят през 1985 г. Тя е само началото от поредицата забавни и смислени истории за старчето Петсън и котето Финдъс.

Има две важни неща, които всеки ще забележи, и които са запазена марка за отношенията между Петсън и Финдъс във всички следващи книжки: първо, старият фермер и котето си говорят; второ – когато нещо липсва или се е счупило, винаги котето е отговорно :)

„Тази врата никога не е била заключена. Ти ли я заключи, Финдъс? И къде дяна ключа? Загуби ли го?
– Аз никога не губя ключове! – отвърнало котето, този път много възмутено.
– Е, може пък и аз да съм го загубил – измърморил старецът и замислено потъркал чело.“

Сюжетът е характерен за приказките, в които главният герой трябва да намери някакъв вълшебен предмет, но за да стигне до него, трябва да премине през многобройни препятствия и изпитания. Нещо подобно се случва с палачинковата торта за рождения ден на Финдъс. Само че за да се изпълни рецептата, на Петсън не му липсва вълшебно средство, а една от съставките за тортата... И след като той така грижливо е почистил всички яйца, а Финдъс приготвя тигана, изведнъж се оказва, че не могат да започнат. Следва страшна бъркотия, в която е замесен дори бикът на съседа. Приготвянето на торта се превръща в серия от приключения.

Илюстрациите са изпълнени в характерния за Свен Норквист стил – детайлни и емоционални, те съдържат повече подробности за случващото се от самия текст. Наситени са със съдържание и движение. Читателят може да „усети“ как Финдъс заедно с пердето профучава покрай Петсън...

Но освен смешна, тази история е поучителна, защото  децата ще имат възможност да разберат, че Петсън далеч не е толкова смахнат, колкото изглежда в очите на своите съседи. Вярно е, че съседите са любопитен сорт хора – минават, надничат, задават въпроси и обикновено преувеличават и си вадят прибързани изводи:  

Палачинковата торта

„Густавсон разтръбил за палачинковото тесто на Петсън. И за това, че за да иде до магазина, Петсън се катерил по покрива. И за това, че вързал перде за опашката на котето. Всичко това Густавсон видял с очите си, затова явно било истина. Е, щом някой върши такива смахнати работи, не може да не се е смахнал, нали?

Децата, за разлика от Густавсон, ще станат свидетели на това как се прави палачинкова торта за рождения ден Финдъс от началото до края, а не по средата – защото тогава наистина всичко изглежда малко... странно. И всички недоразумения ще бъдат изгладени под звуците на грамофона!

Препоръка | Книжката може да бъде четена и препрочитана от възрастни и деца :)