In Memoriam: Леда Милева

Детайли
Категория: Книжовинки
05 Февруари 2013
От нара


Зайченцето бялоОтдавна ми се искаше да разкажа колко интересно беше за мен да видя как детето ми повтаря думичките на "Зайченцето бяло" - песничка, с която поколения деца са израснали. Песничка, която в един момент от моето порастване съм спряла да забелязвам, струвала ми се е дори банална от толкова повтаряне... До момента, в който не започнах да я пея с моето дете, и не открих, че в това има някакво вълшебство. Да свържа моето детство с новото детство. Разбрах защо е толкова важна тази песничка, защо всъщност самата аз още я помня.

Това е приказка за едно изгубено дете, което не може да намери пътя към дома, за страховете и спасението. Затова я обичаме, затова е любима на толкова много деца и родители. Пеем я за лека нощ, когато ни боли, когато сме уморени, когато сме болни. Защото всеки път, когато я пеем, зайчето отново и отново намира пътя, огрян от светлината на светулката... И стига до своята майчица.

Автор на тези незабравими стихове е Леда Милева. Нека си ги спомним днес в нейна памет...

 

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

 

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

 

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

 

Хей, в тъмнината
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

 

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
свойта мила майка.