Пътешествие в чудния свят на клетките


The Cell WorksThe Cell Works | Разлиствам книгата “Как работи клетката” и с носталгия си спомням, че по мое време нямаше такива интересни рисувани истории с учебна цел. Може би търся някакво оправдание за това, че математиката не ми вървеше или че биологията и химията с всеки клас ставаха все по-трудни. Но къде по-лесно и интересно ми беше да чета и разглеждам тази "приключенска" книга, отколкото да се опитвам да си набия в главата някакво важно определение.

Всеки ученик има нелюбими предмети. Понякога, защото са трудни за разбиране, а друг път - просто скучни. И в двата случая е важен начинът, по който всичко се случва – тоест от взаимодействието между деца и учител.  Същото е и с научните книги за деца. Теориите и теоремите за света в тях не са различни, просто начините, по които се предават от един или друг автор, са залог за разбирането и интереса на децата. А какво е научна книга за деца без богат илюстративен материал – скучен учебник...

Прочети още...

За къртичето с ако на главата*

За къртичето с аки на главата - сн. Книжанка Оver een kleine mol... | Книгата не е превеждана на български, но ако беше - нейното заглавие сигурно щеше да бъде доста съкратено. Не само защото  наистина изглежда дълго, но може би за някои по-консервативни читатели и "нецензурно" :) Преведено от холандската версия на книгата то зучи така: "За едно малко къртиче, което иска да знае кой се е изакал на главата му". Например от френското заглавие на мен не ми става ясно какво точно са му направили на къртичето на главата...Там истината е малко завоалирана по френски :) - "Малкото къртиче, което искаше да знае кой му е сторил това на главата"  (естествено, подразбира се от картинката какво му е сторено, но по-добре тактично да премълчим :) Но за какво е всичкият този шум покрай едно бедно къртиче. Голяма работа, ще кажете, че някой се е изакал на къртичата глава, после някой е разказал и нарисувал историята...

Прочети още...

Нещо хубаво за 20-те най-хубави приказки за лека нощ*

Les plus belles histores... сн. КнижанкаLes 20 plus belles histoires à lire le soir/Gallimard Jeunesse, 2006 | Винаги имам резерви към заглавия, в които присъстват числителни. Всякакви сборници с 50 и не знам колко си приказки за животни, поуки или пък вълшебства, за които остава неясно кога и от кого са написани, преписани или така преразказани, че да нямат общо с оригинала. Да не говорим за загадъчния произход на илюстрациите: понякога се чудя как образите на някои известни приказни или филмови герои номадстват в други произведения (например в една съвсем друга книга има една костенурка, която е направо двойник на Франклин, а една съвсем друга мишка прилича ужасно на мишока Джери от „Том и Джери“).

Прочети още...