Как Прасенцето нарисува Мечето

Big maakt een tekeningBig maakt een tekening | Тази книжка разказва за едно Прасенце, което искало да нарисува своя приятел Малкото Мече. Тя е част от серия, създадена от холандската илюстраторка Юдит Копенс, и както други подобни книжки в този жанр има за цел да научи малкото дете на нещо ново. А то е... Как се рисува Малко Мече :)

Ами стъпка по стъпка. Първо се започва от главата. После тялото, лапите... Но дали Прасенцето знае всичко това. Не... То се учи да рисува, а неговите приятели животните му помагат.

Текстът и илюстрациите са подчинени на строга организация, която съдейства на детето да проследи всички нови елементи в рисунката, както и информацията, която носят те.

Разтворите са структурирани по един и същи начин. На дясната страница е Прасенцето, застанало пред бял лист хартия, във формата на квадрат. Там се вижда и рисунката. На лявата страница си появава някой от неговите приятели, за да му подскаже какво още липсва на рисунката. И така със всеки следващ разтвор Мечето добива все по-ясни очертания.

Преобладават два-три основни цвята, които не са ярки, акцентът е върху формите. А формите са семпли, линиите изчистени: кръг – за главата на Мечето, точки – за очи и пъпче, чертички – за лапите, дъгичка – за муцунката.

Под всяка илюстрация има текст в едно или две изречения. Всичко, което Прасенцето рисува с молив на листа, е описано с  думи. Повтарят се определени изреченски конструкции.

Например, когато Прасенцето добавя всеки нов детайл и го назова, то завършва с думите:

“Ето сега, рисунката на Малкото Мече е готова.”

Влиза ново животно и Прасенцето повтаря: “Виж, Зайче, (името на животното), направих рисунка на Малкото Мече.”

Тогава животното отговаря: “Не, това не е Малкото Мече, то си няма уши (назовава се липсващата част на тялото) и без уши не може да чува (функцията на съответната част на тялото)."

Така Прасенцето разбира, че трябва да добави очи на Мечето, за да вижда, нос – за да може да души, уста – за да може да говори и т.н.

По този начин детето запеметява лесно не само частите на тялото, но и за какво ни служат. Разбира се, запознава се с различните животни, които са приятели на Прасенцето – Птичето, Слончето, Маймунката, Зайчето, Жирафа... и Мечето.

И още нещо: това е едно мило разказче за приятелството и привързаността към любимите играчки. Защото дори след като Прасенцето е нарисувало всичко пак нещо му липсва на Мечето – неговата любима плюшена играчка.

“– Виж, малко Мече, аз ти направих една малка рисунка! – казало гордо Прасенцето. – И нищо не съм забравило.
– О, каква хубава рисунка – казало Малкото Мече с въздишка. – Почти като истинска!
– Но аз все пак нещо съм забравило – казало Прасенцето. – Твоята плюшена играчка. Трябва да си с нея, щом си я имаш. Ей сега, бързо ще я нарисувам тук.
– О, имаш право Прасенце – казало Мечето.
– Ето, сега рисунката е още по-хубава!”

("Kijk, kleine Beer, ik heb een tekening van je gemaakt!” zegt Big trots. “En ik ben helemaal niets vergeten.”
“Oh, wat een mooie tekening.” zucht kleine Beer. “Net echt!”
“Maar… ik ben toch nog iets vergeten te tekenen.” zegt Big. “Jouw knuffel! Die hoort ook bij jou, kleine Beer. Ik teken snel jouw knuffel erbij.”
“Je hebt gelijk, lieve Big.” zegt kleine Beer.
“Nu is de tekening nog mooier!”)

Една забавна и мила история за частите на тялото на животните, за какво служат те и как да ги нарисуваме. Детето наистина може да се научи на рисува Мече. Ние поне опитахме. Вижте как във Фабрика Книжанка