Ивана Бърлич Мажуранич и славянските приказки

Детайли

Категория: писатели

30 Май 2011

От нара

Наричат я „хърватския Андерсен“, сравняват я с Толкин заради митологията в приказките й, но според мен тя няма нужда да бъде сравнявана с никого. Силна личност и приказна дарба... Доказателството: два пъти е номинирана за Нобелова награда; първата жена член на Хърватската академия на науките. Майка на шест деца, която умее да разказва и вълнуващо, и поучително. Да учи на вяра, любов и добро без да е скучна и претенциозна. Нейните приказки са написани човешки, просто и красиво. Тя ги нарича „разкази, видения, надежди, вярвания и упования на цялата душа на славянските племена“.    

Изключително повлияна от личността и творчеството на дядо си, хърватският бан Иван Мажуранич, тя расте заобиколена от талантливи и известни мъже, става свидетел на важни срещи и разговори за политика, история и изкуство. Дядо й, както и всички мъже около нея били последователи на строгия патриархален морал. В такава среда Ивана се разкъсвала между наследената си страст към писането, което пък не отговаряло на „общоприетите норми за женската обязаност“ в семейството, и от друга страна – страхът, че при такива даровити предци може да се окаже, че й липсва талант. С една дума, нейното женско писане ще бъде недостойно пред достойния й произход.

Обзела я е своеобразна писателска „треска“ и тя описва в своята автобиография следния случай. Когато дядо й починал, дошъл момент, когато баща й започнал да подготвя последните му ръкописи за публикуване. Тогава Ивана изгаряла от желание дали да не „подхвърли“ към текстовете на дядо си едно от своите стихотворения – така то можело да види бял свят, а тя няма да извади на показ неумелото си писане и ще отнесе тайната си в гроба. Тя описва как няколко дни съвестта й се измъчвала от това тайно желание...Но в крайна сметка, очевидно е събрала достатъчно смелост. И какво би бил един талантлив човек, без смелост... Приказките й разказват точно за това – че след лутания и пътувания, след колебания и разкаяния, идва винаги решителен момент, когато човек смело трябва да направи своя избор.

Родена е на 8 април 1874, в Хърватия, в семейството на видни интелектуалци. Умира през 1938 г. в Загреб. Внучка на известния хърватски политик и поет Иван Мажуранич. Израснала е в обкръжението на изтъкнати личности, възпитавана е в строг патриархален морал.

Образование Получава забележително образование, владее няколко езика, първите й литературни опити са на френски.
Работа литературна и научна дейност, общественик, участва дейно в Хърватското културно възраждане.
Семейно положение През 1892 г. се омъжва за известния адвокат и политик Ватрослав Бърлич. Имат шест деца.
Първа книга През 1902 г. излиза сборника разкази и песни за деца „Добри и лоши“. Известност придобива с детския роман „Чудните приключения и нещастия на калфата Хлапич“, 1913 г. Най-добрата й творба е сборникът „Приказки от стари времена“ от 1916 г.
Любопитно Два пъти е номинирана за Нобелова награда – през 1931 и 1938 г. Става първата жена член на Хърватската академия на науките през 1937 г. През 1971 г. в Загреб е основана стипендия „Ивана Брлич-Мажуранич" за поощряване на детско-юношеската литература.
Послание ... Нашата душа е съставена от славянски чувства и чувствителност, от славянски предчувствия и тълкувания. Когато успеем да се потопим съвсем в себе си, да напишем нещо направо от сърцето си, тогава всичко онова, което е написано така, е действително истинска славянска народна поезия. (По повод връзката на „Приказки от стари времена“ със старославянските легенди.)

Уебстраница http://www.ivana-brlic-mazuranic.com

 Книги в Книжанка Приказки от стари времена