Копнежът по дома

В края на ноември - сн. КнижанкаВ края на ноември | Това е последната от историите на Туве Янсон за Муминското семейство и техните приятели. Хубаво е да се чете през есента, разбира се. Когато ви стане студено, когато си отидат птиците и ви се иска да се сгушите някъде и да си спомняте за лятото. И да не сте сами! Това им се иска и на героите в тази книга.

Всеки от тях живее в свой собствен свят, сякаш другите не съществуват. Но изведнъж всички едновременно се сещат за Семейството с гоооолямо „С". За дома на татко Мумин, мама Муминка и Муминтрол. И искат да отидат при тях, да бъдат заедно, да си говорят... Да не са сами. Всеки от героите има своите причини да тръгне към Муминската долина.

Прочети още...

За къртичето с ако на главата*

За къртичето с аки на главата - сн. Книжанка Оver een kleine mol... | Книгата не е превеждана на български, но ако беше - нейното заглавие сигурно щеше да бъде доста съкратено. Не само защото  наистина изглежда дълго, но може би за някои по-консервативни читатели и "нецензурно" :) Преведено от холандската версия на книгата то зучи така: "За едно малко къртиче, което иска да знае кой се е изакал на главата му". Например от френското заглавие на мен не ми става ясно какво точно са му направили на къртичето на главата...Там истината е малко завоалирана по френски :) - "Малкото къртиче, което искаше да знае кой му е сторил това на главата"  (естествено, подразбира се от картинката какво му е сторено, но по-добре тактично да премълчим :) Но за какво е всичкият този шум покрай едно бедно къртиче. Голяма работа, ще кажете, че някой се е изакал на къртичата глава, после някой е разказал и нарисувал историята...

Прочети още...

Нещо хубаво за 20-те най-хубави приказки за лека нощ*

Les plus belles histores... сн. КнижанкаLes 20 plus belles histoires à lire le soir/Gallimard Jeunesse, 2006 | Винаги имам резерви към заглавия, в които присъстват числителни. Всякакви сборници с 50 и не знам колко си приказки за животни, поуки или пък вълшебства, за които остава неясно кога и от кого са написани, преписани или така преразказани, че да нямат общо с оригинала. Да не говорим за загадъчния произход на илюстрациите: понякога се чудя как образите на някои известни приказни или филмови герои номадстват в други произведения (например в една съвсем друга книга има една костенурка, която е направо двойник на Франклин, а една съвсем друга мишка прилича ужасно на мишока Джери от „Том и Джери“).

Прочети още...