Фердо в плен, втората книга за щурата мравка

Детайли

Категория: книги на български

23 Септември 2013

От нара

Фердо в плен | Ондржей Секора

Втората книга за Фердо разказва за неговите премеждия като пленник. Попадайки в ръцете на различни насекоми, той е принуден да изпълнява задълженията ту на носач на тромпет, ту на оръженосец... даже и на разказвач :)

“Да, Фердо Мравката, който всичко умее, всичко прави, от нищо не се страхува, но всичко взима присърце”. В тази книга супер героят от първите епизоди отстъпва на една по-смирена и трудолюбива мравка. Фердо вече не е само щур, непокорен и находчив, но търпелив, креативен и изобретателен.

Книгата съдържа 23 епизода от живота на Фердо в плен. След като успява да се спаси в края на предната книга, в началото на втората той е пленен от червените мравки, които го продават уж на шега. Така Фердо първоначално става слуга на Бай Бомбус – една мъжка земна пчела, чиито тромпет трябва да носи. После на бръмбара Бегач, господин Месояд – да му носи пушката. После при бръмбара Плавач – да му помпа въздух с помпата... Или да бави страшното дете на един Мравколъв, докато накрая една пеперуда го спасява и отвежда при бръмбара Ручейник. При него Фердо ще се изяви като строител на къщички и сладкодумен разказвач на приказки.

Фердо попада при семейството на бръмбара Ручейник около средата на книгата и оттам насетне ви очакват три чудно хубави приказки. За мен това е най-хубавата част! Фердо разказва тези приказки на малките ларвички на бръмбара, да стоят мирно, за да може да ги измери и да им построи къщички, в които да растат защитени.

Първата приказка е “Как веднъж майските бръмбари се размножили”: за едно момченце, което не знаело да брои хубаво и хващало един и същ бръмбар...

Втората – “Как гъсеницата си изплела жилетка”:  за една суетна гъсеница, която си изплела пашкул с всички цветове и накрая всички се чудели що за пеперуда ще се излюпи от него...

И третата – “За бълхата, която се превърнала в момче”: да, едно момченце, което трябвало да си пълни обувките с какво ли не, че да не скача високо като бълхичка :)

“Когато Фердо разказа и третата приказка, къщичките на всички ларви бяха готови. Наистина коя от коя по-хубава и интересна! Фердо не строеше обикновени калъфи или тръбички, каквито имаха останалите деца на бръмбари ручейници. Той бе направил на ларвичките истински къщички с покриви, прозорчета, балкончета и кулички. Под прозорците имаше градинки за водорасли, покривите бяха направени от пъстри крилца на бръмбари и буболечки, на покривите стърчаха ветропоказатели.

А на някои ларвички, на най-послушните, Фердо направи същински чудеса...”

Във всички епизоди главен герой, разбира се, е Фердо, но в тази книга има много повече място за подробности от живота и навиците на другите насекоми. При когото и да попадне Фердо в плен, ние научаваме кои са силните му страни и кои неговите слабости. Книгата е населявана от повече персонажи, сюжетът е по-заплетен, има и много действие, има и поезия. Затова смятам, че е подходяща за по-големите деца в начален курс.

“Фердо в плен” ме накара да се замисля кой от талантите на Секора е по-голям – на разказвач или илюстратор. Едно за мен се оказа безспорно: че независимо от броя на цветните илюстрации или тяхната последователност – текстът притежава достатъчно качества, за да може да видите красотата и изключителността на един свят, който инак не може и да бъде нарисуван... Свят, който се събира в кибритена кутийка, а е толкова необятен. Представете си ги само как се раждат крилете на бръмбарите:

“Те се измъкнаха бавно от водата, спряха за малко на брега като статуи, след което започнаха бавно и спокойно да разгръщат наметалата си.

– А-а-а-а! – разнесе се сред тълпата.

Това не бяха никакви наметала, а криле на млади бръмбари ручейници, още влажни и прилепнали, а под тях на всички посоки се усмихваха новородените бръмбари. Крилете им под палещите лъчи на слънцето изсъхваха, изправяха се и след малко младите ручейници излетяха нависоко.“

Ето и повече за първата книга от поредицата Фердо Мравката