Люба Халева: Илюстраторът е преводач, който не използва думи, а цвят и форма
Интервю с Люба Халева, художник и илюстратор. Поводът е "Книгата на всички неща" на холандския писател Хюс Кайер, в превод на Мария Енчева, издателство Жанет 45, 2017.
Необикновен читател ли е художникът-илюстратор и с какво се различава четенeто в свободното време от четенето в работно време?
Четенето на текст, по който предстои да правя корица, например, е по-вълнуващо. То е нещо като разговор или кратко гостуване с размяна на подаръци накрая: авторът ми подарява свят, а аз – картина.
Блок No4 – книга за живеене
автор | Зорница Христова
художник | Юлиян Табаков
издателство | Точица
Това не е книга, която може да се разкаже. Тя започва с една нарисувана къща и завършва с глухарче.
„Но Митко не живееше в такава къща. Той живееше в Блок No4... Такива блокове никой не ги рисува в час по рисуване. Защото много хора смятат, че в тях няма нищо за обичане. И дори в целия квартал няма нищо за обичане.“
Черно-бяло „Пиано от картон“
автор | Анета Дучева
художник | Катина Недева
издателство | Жанет 45
Книгата „Пиано от картон“ разказва за Алекс, която иска да се научи да свири на пиано. Майка й обаче не може да плаща за уроците, а момиченцето започва да мечтае и фантазира за тях. Така се ражда най-добрата й приятелка – малката балерина Рея, която ще я следва и подкрепя.
Книгата на всички неща – за щастието
"Книгата на всички неща" на Хюс Кайер е книга за щастието, въпреки че разказва за не-щастливото детство на едно момче. Излиза на български благодарение на издателство Жанет 45 през 2017 г. В нея има несправедливост, болка, насилие. Може да ви натъжи, да ви разгневи. Но това не е потискаща книга. Накрая ще се радвате, че сте я прочели. Затова се казва „Книгата на всички неща“, защото в нея има от всичко: силни образи, емоционални моменти – но най-много от вярата, надеждата и любовта.
Детски бележки под линия
Тази малка рубрика е посветена на спонтанните детски въпроси и коментари, възникнали като отзвук на нещо прочетено. Те могат да ви пояснят нещо, които вие като възрастен изобщо да не сте разбрали, същото така да внесат някаква нова сюжетна нишка или пък тотално да объркат плановете на автора за завършек. През годините сигурно съм пропуснала да отбележа много от бисерите, които съм чувала, но не е късно... Смятам този вид спонтанни бележки под линия за важна част от четенето като преживяване. Те всъщност оживяват книгата...
Страница от читателски дневник
Страница, защото един начинаещ читател не може да изпише цял дневник за едно лято. Лятото е за игри и пътешествия. Книгите са за удоволствие. Такова нещо като задължителният списък само уврежда четенето и отблъсква читателя. По-добре да се прочете една книга с желание, отколкото нито една. Защото четените насила книги си остават незапомнени и нехаресани, все едно непрочетени. Задължаването е нездравословно за младия читател.
Азбучна история
Намерих тази римувана история с букви в книжката „Ние, мушмороците“ на Виктор Самуилов (издателство „Жанет 45“, оформление Яна Левиева). Стори ми се наистина забавен начин децата да се запознаят с азбуката, но след първото прочитане срещнах само озадачени погледи. Мисля, че беше много абстрактна за тях – не разбираха кой кой е и какви са тези а-бъ-въ-гъ-дъ... Тогава им предложих да я нарисуваме.
