Детето, болницата и образованието

ziezonnekeПовод за този текст е един пост на издателя Манол Пейков от “Жанет 45”. В техния каталог има много хубави детски книги. Повечето от тях той е дарил на една пловдивска болница, за да могат децата-пациенти да имат библиотека, да четат, да не спират да учат... Инициативата е на две учителки Златина и Радослава, които създават сдружение “Образование и здраве”, след като държавата решава да затвори единствените четири болнични училища в страната. Настощият текст е кратък обзор на това, което се прави в Холандия, за да не бъдат децата с хронични или трайни заболявания лишени от образование. 

От момента, в който едно дете се разболее и за продължителен период влезе в болница или остане на домашно лечение, трябва да му се осигури възможност да продължи своето образование. Детето попада в проблематична ситуация – то става пациент и много повече се гледа на него като на болен, а не като на дете. Неговата самостоятелност и правото му да взема рашение за себе си – за своето здраве и тяло – са възпрепятствани, контактите му с външния свят ограничени или напълно преустановени.

Прочети още...

Детски бележки под линия

Тази малка рубрика е посветена на спонтанните детски въпроси и коментари, възникнали като отзвук на нещо прочетено. Те могат да ви пояснят нещо, които вие като възрастен изобщо да не сте разбрали, същото така да внесат някаква нова сюжетна нишка или пък тотално да объркат плановете на автора за завършек. През годините сигурно съм пропуснала да отбележа много от бисерите, които съм чувала, но не е късно... Смятам този вид спонтанни бележки под линия за важна част от четенето като преживяване. Те всъщност оживяват книгата...

Прочети още...

Страница от читателски дневник

Страница, защото един начинаещ читател не може да изпише цял дневник за едно лято. Лятото е за игри и пътешествия. Книгите са за удоволствие. Такова нещо като задължителният списък само уврежда четенето и отблъсква читателя. По-добре да се прочете една книга с желание, отколкото нито една. Защото четените насила книги си остават незапомнени и нехаресани, все едно непрочетени. Задължаването е нездравословно за младия читател.

Прочети още...

За личните и безличните книги

knijankaНавремето, когато нахвърлях в главата си какво искам да има или да няма в Книжанка, си бях обещала, че няма да си губя времето да пиша за неща, които не си заслужават или са сбъркани. Мисля, че долу-горе съм си спазила обещанието. Но това че не съм писала не означава, че не съм натрупала негативен опит и впечатления.

И им е дошло време да ги споделя тук. Само да е ясно отсега, че целта на този текст не е да изобличи конкретни заглавия, автори или издателства, нито да рекламира други, а да обърне внимание на някои критерии при избора на книги за деца.

Прочети още...

Четящи чудовища

AVIДействието се развива в един холандски първи клас (група 3). До януари месец децата вече трябва да са научили всички букви и да четат двусрични думи. Учат се да четат по система наречена „Veilig leren lezen“ (буквално означава: "Уча се да чета безопасно"), която включва следните направления: техника на четене, спелуване, четене с разбиране, творческо и функционално писане, речник, говорене и слушане, удоволствие от четенето...

Прочети още...

Моят прочит на „Червената ябълка“

red-appelЗа деца между 3 и 5 години и учители-любители

Сядаме в кръгче. Разглеждаме първо корицата на книгата "Червената ябълка" – нейното лице и нейното гръбче. За какво се разказва – за зайче, дърво, ябълка и зима. Може да използвате тази книга като прекрасен увод към темата за Зимата и зимните празници. Ето и някои стъпки, които може да следвате при запознаването на децата с тази чудна зимна приказка: 

Прочети още...

Какво е за мен „интерактивно“ четене?

lectureПреди време в училището* на дъщеря ми беше организирана среща между родители и един книжар. Целта беше не просто да се представят няколко нови книги, ами да разкаже човекът и да покаже как да ги четем... Каза, че е важно да следваме три стъпки.

  1. Разглеждаме книгата първо отвън, после отвътре и питаме детето за какво ли се разказва в нея.

  2. После я четем, но в никой случай не е задължително да е дума по дума.

  3. А накрая се връщаме отначало и с детето я четем заедно по картинките – тоест детето да има възможност да сподели какво е запомнило.

Може да спирате, да задавате въпроси, може да обяснявате. Може да си преправяте гласа – много важно правило! :) Всичко може... Това, което НЕ ТРЯБВА да правите, е да четете монотонно или да продължавате да четете при липсата на интерес.

Мисля, че доста по-късно разбрах значението на всички тези „хватки“ при четенето на глас и изобщо посредническата роля на четящия – като режисьор, актьор и интерпретатор. И не само от опита си като родител, но и като учител**, на когото се налага понякога да чете на деца, които почти не разбират български. Затова разредих „предписаните“ в учебните програми текстове и започнах да предлагам такива, които харесвам и които са интересни и на моите деца. Ако аз вярвам в качествата на дадена книга, тогава мога да убедя и децата в нея.

Прочети още...